България е определила само 9 от общо 230 територии за специални защитени зони по "Натура 2000" в рамките на изисквания срок и като цяло и трайно не е определила специфични за териториите подробни цели и мерки за опазване за всяка от тях. Страната ни имаше шест години, за да включи тези територии в списъка на ЕС като територии от значение за Общността, припомнят от Европейската комисия.
Именно заради този пропуск ЕК изрично призовава с уведомително писмо България да спази задълженията си съгласно правилата на ЕС относно опазването на естествените местообитания и защитените видове, включени в мрежата „Натура 2000“. Страната ни е една от трите държави членки, които не са изпълнили изцяло задълженията си, като останалите са Германия и Италия. Срокът за отговор на писмото е два месеца.
В рамките на ежемесечния пакет от процедури за нарушения ЕК предприема още редица действия в областите енергетика, вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП, правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете, както и земеделие. Сред по-важните са:
В сектор Енергетика ЕК също изпраща уведомително писмо, тъй като България не е транспонирала правилно Директивата относно енергийната ефективност в националното законодателство. С директивата, приета през 2012 г., се установява обща рамка от мерки за насърчаване на енергийната ефективност в ЕС, за да се постигне целта на Съюза за 2020 г. за подобряване на енергийната ефективност с 20% и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност след тази дата.
Съгласно директивата всички държави от ЕС са длъжни да използват енергията по-ефикасно на всички етапи от енергийната верига — от производството до крайното потребление. Ако в рамките на 2 месеца властите не предприемат действия, Комисията може да изпрати мотивирано становище.
В област Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП Комисията е изпратила официални уведомителни писма до 15 държави членки, сред които и България, относно съответствието на тяхното национално законодателство с правилата на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите. Новите правила трябваше да бъдат транспонирани от държавите членки в националното право до 18 април 2016 г.
ЕК е приела и решения по процедури за установяване на неизпълнение на задължения срещу 27 държави членки, за да гарантира правилното прилагане на правилата на ЕС относно услугите и професионалните квалификации.
По отношение на сектор Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете ЕК е изпратила амотивирано становище до България за това, че не е изпълнила Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните, както допълнително мотивирано становище до България поради това, че не е транспонирала напълно 4-тата Директива относно борбата с изпирането на пари.
Комисията призовава България и да преразгледа правилата си за това как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че тези правила да бъдат в съответствие с правото на ЕС относно неравноправните клаузи в потребителските договори, за да се осигури подходяща защита на потребителите в подобни случаи. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират също така, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на Европейския съюз това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ex officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса.
До момента в България заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение обаче се издават без съществени проверки от съдилищата. Потребителите могат да ги оспорват само при много строги условия. По-конкретно, някои кредитори, като например банки, могат да получат заповеди за незабавно изпълнение почти автоматично, като потребителите разполагат с много ограничени възможности, за да предотвратят или да оспорят изпълнението, базиращо се на несправедливи договорни условия. Ако България не изпрати удовлетворителен отговор в рамките на следващите два месеца, Комисията може да издаде мотивирано становище по този въпрос.
Комисията също призовава България да предприеме действия, за да гарантира, че правилата на ЕС за лишаване от свобода се изпълняват правилно в националното законодателство. С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода.
В сектор Земеделие ЕК настоятелно призовава България да отмени националната си правна уредба относно географските означения. Според Комисията националната закрила на географските означения не е съвместима с правото на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни България е трябвало да сложи край на тази национална система за регистрация от датата на присъединяване към ЕС през 2007 г. и е можела да защитава съществуващите национални географски означения само за срок от 12 месеца след датата на присъединяване, ако през този ограничен период е било подадено заявление на ниво ЕС. България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от Комисията. В противен случай Комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.
Комисията е прекратила производството срещу България само в една област - Конкуренция. Причината е, че според ЕК България вече е транспонирала в националното си законодателство Директивата относно исковете за обезщетение за вреди при нарушаване на антитръстовите правила.