Поисканото от БСП спиране на процедурата за концесиониране на летище "София" не е предвидено в Закона за концесиите и няма правно основание. Това заяви министър Росен Желязков на брифинг във връзка с искане на народни представители от БСП концесионната процедура да бъде спряна.
Министърът разясни, че концедент по процедурата е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а не държавата. Той уточни, че единственото което е предвидено в периода от откриването на процедурата до определянето на концесионера, е или прекратяването й, или нейното удължаване, съобщават от транспортното министерство.
Желязков добави, че до момента процедурата е удължавана 3 пъти, като законовите основанията за това са две – отстраняване на несъответствия в документацията или необходимост от допълнителни разяснения. Към настоящия момент е предвидено да се приемат заявления от кандидатите до 5 февруари 2019 г.
„Това, за което колегите от БСП настояват - Европейската комисия да провери концесионния договор за наличие на държавна помощ, е заложено в документацията, но на по-късен етап, когато има определен концесионер, който печели процедурата и преди влизане на договора в сила. Това се прави с цел комисията да се запознае с конкретните условия на офертите и избора на концесионер, така че ЕК да има основание да се произнесе по конкретни параметри, които са предложени по сделката, а не параметри по проект“, каза Желязков.
По думите му чак след като излезе нотификацията на ЕК, тогава може да бъде подписан договор с избрания концесионер.
Относно твърдението за забраната за развитие на друго летище в радиус от 100 км от летище София министърът обясни, че в процедурата е заложен ангажимент на държавата да не изгражда или предоставя на концесия друго държавно летище. Това не означава, че е заложено ограничение за изграждането на летища с частни инвестиции. Като пример министърът посочи, че в момента ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ разглежда проект на инвестиционен план за изграждане на частно летище в рамките на София и ако генералният план отговаря на изискванията на закона, тази инициатива ще бъде одобрена и ще стартира изграждането.
По отношение на темата за отчуждаването на терени извън концесионната площ на летището, Росен Желязков обясни, че ако в периода на експлоатация се установи по голяма нужда от нови територии за летището, предвид изграждането на нови писти и съоръжения, е предвидено държавата да съдейства за отчуждаването на терени и приобщаването им към концесионната площ, но без да заплаща за тях. Той беше категоричен, че държавата няма да изгражда пътища, както се твърди, а ще съдейства при необходимост административно.
Размерът на първоначалното концесионно възнаграждение е 550 млн. лв. без ДДС. Годишната концесионна такса ще бъде равна на по-голямото от двете: или не по-малко от 15 млн. лв. или сумата, определена като най-малко 10 % от всички приходи от обекта на концесия. Тези 15 млн. лв. и 10% са минимума, тъй като кандидатите за концесията ще бъдат оценявани на базата на техните предложения. Очакваме годишното концесионно възнаграждение да е в още по-високи размери от заложените суми, посочват още от министерството.
Минималните инвестиции в обекта са в размер на 600 млн. евро за срока на концесията. Задължителна инвестиция е изграждането на нов Терминал 3 до 10-та година от началото на договора, както и строителство на нова писта, ако проучването на трафика до петата година покаже необходимост от такава.
Към момента съществуващата инфраструктура на летище София е надвишила своя проектен капацитет, поради което са необходимо да се направят значителни инвестиции, за да може летището да се справи с очаквания ръст. Държавата няма възможност да осигури тези средства и логичното решение е да се привлече частен оператор, който да инвестира в обекта и да заплаща годишно концесионно възнаграждение на държавата. Политически спекулативно е твърдението, че концесията се прави, за да се разграби дружеството, напротив, при нея държавата предоставя на частен партньор само правото да управлява летището. Цялата летищна инфраструктура, както и активите, остават публична собственост, включително всичко построено от концесионера, пише още в съобщението на транспортното министерство.