Бум на оплаквания срещу колекторски фирми, отчитат юристи, съобщава Нова телевизия. Най-често сигналите са свързани с търсене на дългове, погасени по давност, злоупотреба с лични данни и най-вече с телефонен тормоз, заплахи и дори посещения на място.
В края на годината Камен Петров разбира, че е длъжник, след като банковата му сметка е запорирана.
Оказва се, че има неплатена такса за безжичен интернет от 2012 г., за която обаче не е търсен в продължение на години. През 2014 г. задължението му е продадено от доставчика на интернет на фирма за събиране на вземания. През септември 2015 г. колекторите завеждат дело. Така, без да знае, неплатената му навреме такса от 19,90 лв., заедно с неустойката за предсрочно прекратяване на договора от 160 лв., бързо достигат 1276 лв. Според Петров това е изнудване.
Въпреки че преди време бяха инициирани законови промени, изненадани длъжници все още има. Адвокатът Десислава Филипова обяснява, че продължава да се действа по стария ред - ако не живееш на адреса си по лична карта и не бъдеш открит там, съдът те осъжда по бързата процедура, а след това длъжникът разбира едва когато му бъде наложен запор на сметки или на заплатата.
От колекторската фирма, замесена в казуса на Камен Петров, отказват да застанат пред камера. В отговор до Нова телевизия твърдят, че многократно са правили опити да се свържат с длъжника, но без успех, а набъбването на дълга е заради натрупаните съдебни разноски. Съгласно приетите в края на 2015 г. промени в Гражданско-процесуалния кодекс не може да се започне дело срещу длъжник, без той да е уведомен. Ако това все пак се случи, то той има право да заведе обратен иск. Освен това сега длъжникът да има правото да прецени дали е съгласен делото за вземане на задълженията да се води по облекчената процедура или пък да е нормално съдебно производство.
Покрай поредния случай с изненадан длъжник, е добре да си припомним и че преди няколко години беше масова практика банките да „забравят“ да уведомят кредитополучатели за последна вноска по кредит, плащане по кредитна карта или овърдрафт към фирма, в която лицето вече не работи. Така задължение от порядъка на 80-100 лв. набъбва за няколко години до 3-4 хил. лв. с всички съдебни разноски и лихви.
Имаше и много случаи на хора, които са платили последните си вноски към банката, но понеже не са си изискали документ, че не дължат повече нищо (това обикновено струва между 20 и 100 лв., взависимост от тарифата на кредитната институция), се оказва, че банката подава грешни данни към Централния кредитен регистър и те се водят „некоректни платци“.
По принцип всички търговски банки са длъжни до 15-о число на месеца да изпращат в БНБ данни за текущото състояние на кредитите, просрочията, погасените и новоотпуснатите заеми. Отговорността за верността на информацията е изцяло на кредитните институции. БНБ само обобщава данните.
Според закона независимо дали кредитите са погасени или не, ако в рамките на последните 60 месеца клиентът е имал кредити, класифицирани в категория, различна от "редовен", те се отразяват в справката от Централния кредитен регистър. Заемите се заличават във времето автоматично един по един след изтичане на 5-годишен срок. Всички търговски банки са длъжни до 15-о число на месеца да изпращат в БНБ данни за текущото състояние на кредитите, просрочията, погасените и новоотпуснатите заеми. Отговорността за верността на информацията е изцяло на кредитните институции. БНБ само обобщава данните.
00:41 | 13.09.22 г.