Националният институт по метеорология и хидрология /НИМХ/ има възможност за пълноценно функциониране, няма разлика между дейността му от 31 декември 2018 година и 1 януари 2019 година. Продължава целият обем от функции и дейност на института с всички необходими средства и имущества за това. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред журналисти по време на посещението му в института.
От 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология излезе от структурата на Българската академия на науките и се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката.
Останаха неизяснени въпроси около няколко имота или по-скоро части от имоти, по които трябва да се уточним, каза министър Вълчев в отговор на въпрос дали са останали неясноти между БАН и НИМХ. Министърът изрази убеденост, че следващата седмица ще се намери решение по това.
"Има заведено дело за една сграда, за която трябва да се уточни как ще се ползва, от кого, дали ще се раздели, като това е единственият неизяснен въпрос, тъй като тя беше определена и за седалище на новосъздадения институт към БАН", каза Вълчев, цитиран от БТА.
Създадена е междуведомствена работна група с представители на НИМХ и БАН, която трябва да уточни спорните въпроси.
Министърът уточни, че Националният институт по метеорология остава научна организация, той ще осъществява и научна дейност, въпреки че основната му дейност е хидро-метеорологичното обслужване и постоянните наблюдения. За да се осъществява основната му дейност, е необходима и научна, затова ние запазихме статутът му на научна организация, каза Вълчев.
Дванадесет от общо над 700 са хората от НИМХ, които са останали в структурата към БАН.
Министърът припомни, че Националният институт по метеорология и хидрология има близо 130-годишна история, обслужва над 7 сектора и Националната ни хидрометеорологична служба, която е в рамките на НИМХ, е една от 16-те базови станции за Европа и Азия, която участва в международния обмен. По думите му твърденията, че не ни е нужна национална служба заради приложенията на телефоните, с които можем да следим прогнозата на времето, са неверни, защото международната информация е на база на информациите на националните служби.
Красимир Вълчев подчерта, че НИМХ има денонощни наблюдения и това предполага за института да бъде осигурено финансиране от страна на държавата за тази дейност.
Министърът допълни, че има по-добро финансиране с бюджета за тази година и се надява това да се почувства от работещите в Националният институт по метеорология и хидрология. Пред института има потребности и за подобряване на оборудването и материалната база, като с увеличаването на средствата- в този и следващите бюджети, се надявам да намерим начин да обезпечим тези нужди, каза още Красимир Вълчев.
Националния институт по метеорология и хидрология продължава с всичките си научни проекти, а от тази година започва работа и по нови, като един от тях е свързан с актуалната тема за замърсяването на въздуха, съобщиха пред журналисти директорът на НИМХ проф. Пламен Нинов и бившият директор на института проф. Христомир Брънзов. Работещите в НИМХ чрез научни методи ще определят кой от двата източника - транспорт или битовото горене, замърсяват повече, тъй като в обществото има дискусии и спорове по това.
Втората нова тема, по която ще работи НИМХ, е замърсяването от източници извън столицата, като трябва да се определи какъв е процентът, тъй като в момента се колебаят оценките между 10 и 50 процента, което е голяма разлика, уточниха учените.
Проектите са по инициатива на Столична община с подкрепата на МОН. Те са заложени още в средата на миналата година. Очаква се след година да има резултати.
Очаква се и съвместен проект с МВР за усъвършенстване на предупредителните системи за наводнение.