Задава ли се нова финансова криза и как ще се отрази тя на страната ни, коментират пред БТА икономисти, представители на бизнеса и синдикати. Повечето от тях са единодушни, че криза ще има, но не в размерите на 2008 - 2009 г., държавата ни обаче е готова да я посрещне, а хората трябва да бъдат предпазливи в разходите си и да започнат да спестяват с идеята поне половин година да могат да преживеят, ако останат без работа.
Все още официалните международни институции не се наемат да прогнозират рецесия през 2019 г. в глобален план, но масово се прогнозира забавяне на растежа в Европа догодина, коментира за БТА Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Това са очаквания на МВФ, ЕК, отделни инвестиционни банки, експерти. Всеки обаче дава различни прогнози за темповете на това забавяне, отбеляза експертът. За България ЕК прогнозира леко ускоряване на растежа на икономиката, въпреки прогнозата си за забавяне в ЕС. Сред аргументите на ЕК за очаквания ръст на нашата икономика са увеличеното вътрешно търсене и доброто усвояване на европейски средства, които да подкрепят инвестициите и така да допринесат за ускоряването на икономиката. Десислава Николова обаче изрази скептицизма си за това, че страна ни би могла да ускори растежа си при положение, че в цяла Европа се очаква забавяне. По-скоро личните ми очаквания са, че България ще се присъедини към общата тенденция и най-вероятно през следващата година ще бъда отчетен по-плавен растеж на икономиката, а очакванията ми са растежът да е около 3 на сто, коментира експертът. Предпоставките за очакваната рецесия Едно е сигурно, че икономическите цикли имат тази особеност след период на икономически растеж, какъвто сега се наблюдава глобално и в Европа, да следва спад, коментира главният икономист в Института за пазарна икономика. Въпросът е колко дълбок ще е той, като към момента прогнозите са по-скоро, че следваща криза ще е по-лека и по-мека спрямо това, което се случи през 2008 г. в световен план, изтъкна експертът. Основанията за това са, че сега растежът не е толкова висок и образно казано няма да паднем от толкова високо, допълни Десислава Николова. Освен това вече се виждат признаците на забавяне и няма да е така рязко влизането в кризата, както през 2008 г., отбеляза тя.
Сред видимите показатели за наближаваща криза експертът открои повишаването на основния лихвен процент в САЩ, забавянето на растежа на икономиката на Китай. Предпоставка за евентуална рецесия е и обявеното намерение на ЕЦБ да прекрати програмата си за стимулиране, като експертът посочи, че все още не е ясно откога ЕЦБ ще започне да вдига лихвите, ако изобщо направи това. Другият голям фактор за очакванията за рецесия са търговски войни, коментира Десислава Николова. Дали бурята ще подмине България? България като цяло стои добре в момента. От една страна все още бумът в строителството, който, ако и когато приключи, евентуално би подпомогнал рецесията в страната, все още не е в такива мащаби, въпреки че има известна неустойчивост и в някои градове се надуха малки "балони" на имотния пазар, отбеляза главният икономист в Института за пазарна икономика Десислава Николова. За разлика от предишната криза, когато пазарът се "наду" с банкови кредити за строители и купувачи, сега балонът на недвижими имоти в големите градове - София, Пловдив, Варна и Бургас, се дължи на това, че хората изтеглиха спестяванията си от банките заради ниските лихви по депозитите, изтъкна експертът. По този начин според нея няма предпоставка за риск за банките и за икономиката, но ако има нисходяща корекция на този пазар през цените или поради невъзможност някои от проектите да се довършат, рискът ще се понесе от хората, поясни Десислава Николова.
От друга страна, експертът посочи, че за България при евентуална рецесия също се очаква "приземяване" на икономиката, но то ще е по-меко - от по-ниски нива на растеж - 3 - 4 на сто, докато при предишната криза това стана от 6 - 7 на сто. Освен това към момента нямаме подобни на периода 2008 - 2009 г. индикатори за прегряване на икономиката, коментира още Десислава Николова и отбеляза, че сега нивата на кредитна активност в страна са много по-малки спрямо последната криза, когато ръстът на заплатите в последните предкризисни години достигаше 20 - 30 на сто, а инфлацията беше двуцифрена.
Плюс за България е и това, че държавата разполага с "финансова възглавница" за посрещане на нова криза под формата на фискален резерв, който в момента според Десислава Николова е на добри нива. Заради факта, че бюджетът вече трета година ще е на излишък, това означава, че резервът от една страна се захранва с излишъка, а от друга не харчи, за да финансира дефицити, отбеляза експертът. Очакванията на бизнеса - по-консервативно оптимистични Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев коментира за БТА, че в световен мащаб вече има известно забавяне на икономическия растеж, такива са и прогнозите на ОИСР за следващата година. На микроравнище - ниво предприятия, очакванията на бизнеса са по-консервативно оптимистични спрямо миналата година по това време, допълни той. Същевременно Велев изтъкна, че няма признаци за близка криза, защото поръчките за следващата половин година са на добро ниво. Независимо от това, различни признаци, сред които това, че спря да расте цената на суровините, говорят, че известно забавяне все пак се очаква, допълни той. Сред факторите за по-голяма предпазливост в прогнозите е и голямата задлъжнялост, която е световен проблем, посочи Велев. В Европа има страни като Италия, които са голяма икономика и са втори търговски партньор на България, и нещата там са на кантар, в Румъния расте по същия начин задлъжнялостта - вземат се кредити и се плащат заплати, допълни Велев. Той посочи, че около Брекзит също има много неизвестни, освен това митническите войни, които или се засилват, или си дават "ваканция 90 дни", също дават основания на бизнеса да е по-предпазлив в очакванията си за догодина.
Велев посочи, че липсват видимите признаци на балон, съществували при предишната криза и допълни, че ако има забавяне и криза, то тя няма да е такава, каквато беше през 2008 година. В момента в икономиката ни няма балони, каквито бяха в недвижимите имоти при предишната криза, но ние сме отворена икономика и забавяне на световната икономика - на пазарите, на които продаваме, като две трети от износа ни е за ЕС, няма как да не рефлектира на малката ни икономика, заяви Велев. 2019 година ще е първата година от началото на рецесията Завършваме 2018 година на магия и все още имаме ръстове, но 2019 година ще е първата година от началото на рецесията. Това коментира за БТА финансовият експерт Мика Зайкова. Според нея 2018 година е последната година от положителния икономически цикъл, в който не само България, но и целият свят беше близо 10 години.
"През 2018 година имаме ръст на инфлацията, който вече не е здравословен, защото надминава 3 процента. Средногодишният ръст, изчислен през ноември, е 3,1 процента, но към края на годината най-вероятно ще надмине 4 процента", каза Зайкова.Тя допълни, че има свиване на потреблението, а то в българския брутен вътрешен продукт заема 78 процента от целия ръст. Свиването е лош знак, защото показва, че брутният вътрешен продукт на България трудно би нараснал от числата, записани в бюджета за 2018 година, допълни още Зайкова.
"В България не се внедряват нови технологии, няма продукти с висока добавена стойност, а страната ни изнася суровини, материали и малко резервни части. Те са главно за автомобилната промишленост в Германия, но и там има спад на икономическите показатели, което показва, че ние вървим, ако не към криза, то към един период на застой", каза Мика Зайкова.
Последните данни на НСИ показват увеличение на брутния външен дълг само през ноември с 0,9 процента, а брутният външен дълг на България е доста сериозен - в порядъка на 63 процента от БВП, като най-голям е дългът на фирмите и домакинствата, което е доста тревожно, защото имаме междуфирмена задлъжнялост, посочи финансовият експерт. Според Мика Зайкова в България не се задава "кьорав инвеститор" . Първата причина, заради която инвеститорите ни заобикалят е, защото сме корумпирана страна, втората е, че преди криза инвеститорите спестяват парите си в банки, вместо да ги харчат рисково, каза тя.
Експертът припомни, че обикновено малките и отворени икономики, каквато е България, понасят най-тежко една икономическа криза. Мика Зайкова смята, че за да се намалят последствията, а практиката е в добри години да се създават буфери на ниво фискален резерв, но това не е направено в последните добри години - 2016 г. и 2017 г., отчасти и в 2015 година. Преди да пуснем кризата у дома Експертите съветват отсега да започнем да избягваме кредити, в това число и ипотеките, а инвестициите в недвижимост по-скоро биха ни донесли загуби по време на криза. Покупката би могла да бъде обоснована единствено, ако имаме нужда от жилище, коментира Десислава Николова. Отложете покупките на коли и стоки за дълготрайна употреба за по-добри времена, съветва още експертът. Друга препоръка е да инвестираме само свободни средства, които няма да са ни нужни за срока на вложението. Добре е да започнем да трупаме и личната си финансова "възглавница", която трябва да ни стигне поне за половин - една година, ако останем без работа. Не на последно място е и емоционално да се подготвим за лошата новина, че влизаме в рецесия, дори и тя да ни подмине, коментира Десислава Николова.
10:43 | 13.09.22 г.