Над 75% от бизнеса очакват ръст на енергийните цени догодина

Над 75% от участниците в проучване на Българската стопанска камара (БСК) за бизнес климата за 2018 г. очакват догодина да има ръст на енергийните цени, увеличение на цените на суровините, на фискалната и регулаторната тежест. 36% от анкетираните фирми очакват ръст на работните места догодина, а 68% на възнагражденията.

Проучването сред членовете на Камарата е направено в периода 1 ноември – 1 декември тази година сред 740 компании и беше представено на пресконференция от ръководството на Камарата.

“Почти половината от участниците в проучването на БСК посочват, че има влошаване на бизнес средата спрямо миналата година, а една трета отчитат, че тя не се променя”, съобщи изпълнителният председател на БСК Радосвет Радев.

По отношение на състоянието на фирмите спрямо предходното изследване 49% от анкетираните посочват, че отчитат застой в развитието си, 26% – влошаване, а 24% декларират положително изменение в показателите на фирмите, докато през 2017 г. позитивните оценки са били 28%.

За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е работната сила, която според компаниите е проблем и като количество и като качество. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителски състав, а в по-малка степен – за административен и помощен персонал. Проблем за бизнеса е и попълването на мениджърските позиции.

“Имаме диктатура на пролетариата и тя се налага чрез синидактите", е мнението на Радосвет Радев.

Той е категоричен, че наред с липсата на работна ръка най-големият проблем за фирмите през новата година се очаква увеличението на минималната работна заплата на 560 лв. и на максималния осигурителен праг до 3000 лв. и напомни, че това се случи в договорка между правителството и синдикатите зад гърба на бизнеса.

"Десет години в страната се увеличава данъчно-осигурителната тежест. Ако тези пари бяха останали в бизнеса, работодателите щяха да задържат квалифицираните си работници, вместо те да заминават в чужбина", заяви той.

Зам.-председателят на БСК Димитър Бранков информира, че очакванията на фирмите, които са членове на Камарата, са между 7,7% и 8% да има увеличение на средната заплата догодина.

“Две хиляди лева е средната месечна производителност на българския работник, с нея се плащат заплати, данъци. При такава производителност какво да бъде увеличението на средната заплата”, риторично попита Бранкови напочни, че ако няма скок при производителността, няма как това да се усети и във възнагражденията.

Камен Колев от ръководството на БСК посочи, че заплатите растат изпреварващо спрямо производителността  и това увеличава разходите на работодателите.

По думите му въпреки, че износът спада, той ще е факторът за растежа през 2019 година. Той прпогнозира, че ще се увеличи експортът на български стоки с висока добавена стойност като машини и оборудване.

В тазгодишното проучване се отчита сериозен ръст на намеренията на фирмите, които планират да инвестират в иновации, марки и патенти – 28% от анкетираните, докато през 2017 г. техният процент беше 11%. Според 58% от участниците в проучването корупцията е нараснала, а според 49% престъпността се увеличава.

Най-силно одобрение сред предприемачите срещат предложенията за повишаване на количествените прагове за независим финансов одит на годишните финансови отчети (74%), за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС (72%) и за премахване на т. нар. „клас прослужено време“ (64%) и на минималните осигурителни прагове (58%).

С висока подкрепа (57%) се ползва и улесняването на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС.

Преобладаващо негативно са оценени административното определяне на МРЗ (минималната работна заплата) – 81% неодобрение, срещу намеренията за въвеждане на квоти за наемане на хора с трайни увреждания се изказват 77% от анкетираните, а срещу увеличението на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лева – 64%.

Подобно на резултатите от миналогодишното изследване, и през 2018 г. бизнесът се колебае по отношение ускореното приемане на страната ни в еврозоната – 50% одобряват подобна стъпка (при 43% през 2017 г.), 43% са против (при 41% през 2017 г.), а 7% се затрудняват да преценят (16% през 2017 г.).

76% от анкетираните не одобряват промените в Наредбата за касовите апарати, а всеки трети има притеснения, че няма да успее да отговори на изискванията на наредбата в указаните срокове. Притеснителен факт е, че голяма част от анкетирани не са наясно с необходимите действия, които трябва да предприемат във връзка прилагането на наредбата.

66% от анкетираните декларират, че през 2018 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 34% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, като посочват тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на конкретен изпълнител (90%), необективно оценяване на офертите (81%), изискване за предоставяне на актуални документи и данни, служебно/публично известни на възложителите (76%).

59% от предприемачите смятат, че има необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката, 55% са на мнение, че има забавено разплащане от страна на възложителя, а 52% – от страна на изпълнителя към подизпълнителя. 45% от предприемачите смятат, че се прави подмяна на подизпълнители, толкова са и тези, които коментират, че не се спазват изискванията за публичност при обявяване на поръчки.

Продължава да е нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 18% през тази година при 12% през миналата година. Най-високо през 2018 г. са оценени омбудсманът и президентската институция, а с най-ниска степен на одобрение от фирмите е съдебната власт и Народното събрание.

Изпълнителната и местната власти събират еднакъв процент одобрение – 19%, като през предходната година одобрението е било 25-26%.

Работата на евродепутатите одобряват 16% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (36%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.

Едва 31% подкрепят увеличението на максималния осигурителен доход, 77% не одобряват въвеждането на квоти за наемане на хора с трайни увреждания, 76% не одобряват промените в Наредбата за касовите апарати.

Според Радосвет Радев сред положителните нагласи, които ще повлияят позитивно на икономиката на България, е очакването да започне процесът за влизане на страната ни в ERM II.