Депутатите одобриха окончателно на второ четене промените в Закона за БНБ, без които на практика не може да се осъществи преглед на качеството на активите на българските кредитни институции от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ). Така на практика се създава правната основа за кандидатстването на България за Банковия съюз и за Единния надзорен механизъм.
След като тази стъпка е изпълнена, може да се счита, че т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ е на финалната права.
Финалните промени в Закона за БНБ, а чрез него и в Закона за кредитните институции, включват задълженията на централната банка да спазва насоките и изискванията на ЕЦБ, включително да налага по-високи капиталови буфери или по-строги мерки за отстраняване на системни рискове, ако от Франкфурт постъпи искане за това.
Предвидена е и възможност БНБ да започне да събира от банките надзорни такси.
Централната банка получи и един нов инструмент, чрез който може да влияе пряко върху кредитирането в страната.
От 1 януари 2019 г. тя ще може да определя с решение на управителния си съвет съотношението между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя. Това е част от т. нар. макропруденциален надзор. Мярката ще важи за цялата банкова система и ще се прилага в ситуации на прекомерен кредитен растеж.
Казано по друг начин размерът на заема трябва да е съобразен с доходите на кредитополучателя, като се въвеждат определени съотношения между доход и погасителна вноска. Това на практика оззначава, че не всеки който има доход, може да вземе заем. Промяната никак не е безобидна, защото от следващата година банките няма да могат да намаляват самосиндикално изискването за доход и да либерализират самостоятелно режима.
С промените в Закона на БНБ централната банка вече ще определя докъде ще може да стига рискът, ако има признаци за прегряване в кредитиранет.
Централната банка ще може да затяга съотношението доходи/погасителна вноска, с което реално да остави значителна част от хората извън обсега на кредитните продукти. При ипотечните кредити режимът ще бъде още по-строг, защото те попадат и под още една регулация – размерът на заема ще се определя на база размера на обезпечението.
Тези изисквания не са тайна и за тях се знае отдавна, но любопитното е, че не бяха включени в текстовете, предложени от Министерство на финансите, а станаха част от Закона на БНБ между първо и второ четене в парламента, внесени от ГЕРБ.
С приетите днес промени се въвежда и изискване към БНБ, според което централната банка вече няма да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Това ще важи и за подобни институции и предприятия на Европейския съюз и на държавите-членки.
Също така БНБ няма да може да купува дългови инструменти, емитирани от държавата или от общините (нито на първичен, нито на вторичен пазар). След изричното настояване на ЕЦБ, в законопроекта бяха допълнени текстовете, които да засилят автономността на БНБ.
Препоръката на ЕЦБ за възможността членовете на управителния съвет на БНБ да могат да обжалват предсрочното си освобождаване пред компетентен съд обаче не е изпълнена. В момента такова право има само управителят, а според промените не се предвижда останалите членове на централната банка да имат такива правомощия.
07:37 | 14.09.22 г.