Пазарът на труда у нас се задъхва заради нарастващото несъответствие в уменията и възможностите на работната сила и нуждите на икономиката. И въпреки че има политики, които частично правят опит за промяна, проблемът с качеството на работната сила ескалира, но не е адекватно адресиран. Как да се справим с нарастващото несъответствие в уменията на кадрите в България и как да се преодолеят неравенствата във възможностите – по тези въпроси дискутираха участниците в Седмия икономически форум „България и светът в развитие. Дневният ред на лидерите“ на сп. Мениджър.
В България имаме системен проблем с образованието, който трябва да решим извън мандата на дадено правителство, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на УниКредит Булбанк. Той предлага под някаква форма да се обмисли и да се въведе „насилствено“ образование за тези, които не искат да учат. „Иначе ще трябва да ги носим на гръб и те стават все повече“, каза финансистът. Всичко това трябва някак да се финансира, но е ангажимент на държавата, допълни той.
По отношение на кадрите е задължителна дългосрочната визия, която да дава перспектива за следващите поне 30 години, и макар че няма отношение към проблемите на бизнеса с недостига на кадри сега, но е важно, каза Лъчезар Богданов, икономист и съосновател на Индъстри Уоч.
Ако искаме държавата спешно да направи стъпки в посока повишаване на уменията на работещите в следващите две години, страната трябва да се възползва в максимална степен от общия пазар на стоки и услуги, препоръча той, нещо, което още не е направила.
"Все още имаме парче от баницата, което можем да заграждаме, въпреки кризата", каза Богданов. Има определени ниши, които бихме могли да завземем при наличие на съответната политика, свързана с данъци, административни бариери и други. И ако в следващите 15 години българската икономика започне да прилича на микс от икономиките на Естония, Словакия и Чехия, можем да си направим проекти за производствата и услугите, които можем да имаме, и за хората, които могат да работят в тях.
Икономистът е скептичен към искания от бизнеса у нас „внос“ на работници от трети страни. Богданов посочи, че не разбира как е трудно да се интегрират в работен процес например хора с леки увреждания, трудно е да се интегрират и хора от малцинствата, дори гурбетчиите, но някак е по-лесно да привлечем половин милион души от другия край на света, за което настояват български работодатели.
За Ивайло Пенчев, предприемач, съосновател и изпълнителен директор на Walltopia, тъкмо това трябва да се направи. Той смята, че хората не могат да бъдат образовани от днес за утре и затова смята, че „вносът“ на работници е единствената възможност.
"Щом нямаме подходящи кадри, трябва да ги внасяме", каза той. Тези хора биха помогнали на българския бизнес да расте и да печели. По думите му така правят в Дубай, Виетнам, Малайзия. В противен случай бизнесът няма да има човешки ресурс и спираме растежа.
Другата мярка е образованието да създава хора, които са адаптирани за изискванията на нашия пазар. За Пенчев образованието трябва да бъде частно, защото това е услуга като всяка друга. Тезата на Пенчев е, че българинът не смята за стойностно нещо, което е безплатно. И затова образованието не трябва да е безплатно, при допълнителни мерки за подпомагане на бедните. За него единствените университети, които правят нещо свястно, са частните.
Лъчезар Богданов обаче обърна внимание на друг аспект от проблема с недостига на подходящи кадри - заплащането.
„Не може индустриалният работник да получава по-малко, отколкото е била предишната му алтернатива. Няма как да изкараш хората от село, които са били неграмотни и са работели мръсна работа, да ги обучиш в завода и да им плащаш по-малко“, коментира Богданов.
Той обобщи, че за да се създаде стойност на труда е важно заплащането.
„Индустрията до съвсем скоро плащаше по-малко, отколкото в търговията и най-елементарните услуги. Няма друга индустриално развита страна, в която машинен работник в автомобилен завод да получава по-малко, отколкото сервитьорка или продавачка в магазин“, даде пример икономистът. Затова и бизнесът не трябва да пита защо няма хора за индустрията, обърна се Богданов към предприемача Ивайло Пенчев.
Все по-тежко е несъответствието между предлаганата работна ръка и търсенето от работодателите, коментира и вицепремиерът Томислав Дончев. На първо място като причина той посочи историческите натрупвания – масово се учат специалности, които имат общо по-скоро с обществените науки, отколкото с икономиката. Имаме нужда от математици, физици, инженери, химици, но никой не иска да учи тези неща, защото е тежко, отбеляза Дончев.
Ситуацията става още по-трудна като прибавим отпадащите от училище или тези, които умишлено не ходят на училище, посочи той.
„Факт е, че една част от българското общество не счита за важно и смислено да учи, което е огромен проблем“, каза вицепремиерът. И допълни, че след години тези хора нямат никакъв шанс да бъдат интегрирани в обществото, да бъдат квалифицирани работници и да получават достойно възнаграждение. В тази връзка вицепремиерът предложи да се инициира сериозен дебат поне началното образование по конституция да е задължение, а не право.
По отношение на вноса на работна ръка Дончев каза, че трябва да се ориентираме към държавите с български общности, където хората лесно могат да бъдат интегрирани. Но е необходим обществен дебат за това колко хора са нужни, с какви квалификации, интеграцията на техните семейства и т.н.
По отношение на неравенствата, които се задълбочават – доходни, социални, регионални, Дончев смята, че тези проблеми не могат да се решат през публичните разходи.