Икономисти: Мигрантите се връщат в България по семейни и социални причини

Икономическите причини са водещи за българите, които напускат страната, но при завръщането доминират семейните и социални причини. Такъв е един от основните изводи от анкетно проучване на завръщащите се мигранти, представено на Международна научна конференция „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи“, която се проведе в Института за икономически изследвания при БАН в София.

В конференцията участваха учени от България, Полша, Македония, Словения и Казахстан, преподаватели от 16 български университета, както и представители на бизнеса и неправителствени организации, съобщиха организаторите. 

Обект на изследването за ремиграцията са български граждани над 18 г., които са били в чужбина с цел работа за минимум 3 месеца през последните 10 години. Семейните мотиви преобладават сред най-важните причини за завръщане – 55,9% от анкетираните са ги определили като: „привързаност към семейството и моите близки в България“, 15,7% - „да бъда с децата си при отглеждането или обучението им“, а 13,9% - „грижа за по-възрастен или болен близък“. Основното сред социалните причини за завръщащите се мигранти е „носталгията по родината“, посочена от 25,5% от анкетираните, следвана от трудната адаптация в приемащата страна (16,2%) и нежеланието да се живее в чужбина (15,9%).

Мотивът на други 10,3% от анкетираните е - несигурност за имигрантите в страната на пребиваване, а за 5,5 на сто – нетолерантно и дори дискриминационно отношение към чужденците, невъзможността да се легализира престоят навън.

Категорично около 40% от запитаните не посочват икономически мотив за завръщане, става ясно от изследването. Това е коренно различно от основната причина, която почти три четвърти от завърналите се в България изтъкват за първоначалното си заминаване в чужбина – по-висока заплата, по-добра работа или по-висок жизнен стандарт. Сред икономически мотивираните българи да се завърнат в България най-много са сезонните работници - 32%. Същият процент споделят за конкретно събитие, повлияло на решението им за завръщане – основно, за да се погрижат за член на семейството след влошено здравословно състояние. Почти равен е делът - около 40 на сто, на завръщащите се след проблеми в приемащата страна и на тези, които виждат по-добри икономически възможности у нас. Икономическата привлекателност на България се проявява в няколко позитивни мотиви за завръщане на мигрантите – за 18,9% от анкетираните това е очакването условията за живот у нас да се подобрят, за 8,6% - да получат професионална реализация в страната, за 7,1% - възможност за добра работа, а за 5,3% - да развиват собствен бизнес или да инвестират. Преобладават завръщащите се мигранти, които имат намерение да останат постоянно в България – 59,7%. Престоят у нас е компонент на мобилността за 28,2%, които имат намерение отново да заминат, но временно и без стремеж към окончателно заселване в чужбина. Делът на завърналите се, които възнамеряват да емигрират окончателно, е 12,1%. Проучването обхваща както профила на завръщащите се мигранти, така и тяхната адаптация и участие в пазара на труда у нас.

Повечето от половината от анкетираните – 54,7%, споделят, че не са имали проблеми при завръщането си в България. Проблем за 22,3 на сто е било „осигуряване на трудова заетост“, а за 9,6% – признаването на трудовия стаж и осигурителни права. Най-малко – 1,7%, от анкетираните са имали проблем с признаването на тяхната образователна и квалификационна степен. Че икономическите причини не са определящи, сочат и отговорите на 73 на сто от анкетираните, които не са имали никакво предложение за подходяща работа в България преди последното си връщане от чужбина. 58,4% от тях заявяват, че не са имали нужда от подкрепа.

Проучването на авторския колектив извежда четири основни проблема с реализацията на мигрантите на пазара на труда в България: несъответствие между търсене и предлагане, включително и по образование; промени в заетостта на мигрантите по икономически дейности у нас и зад граница; загуба на квалификация в чужбина и недостатъчно използване на трудовото посредничество.