"Няма как да няма лимити. След като имаме бюджет, той разполага с определена сума пари и разходът трябва да се вмести в тези рамки". Това каза в ефира на Нова телевизия председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова относно приетия във вторник бюджет на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за 2019 година.
Тя обясни, че от следващия отчетен период няма да може да се прехвърлят средства от едно перо в друго, за да може икономиите в една позиция да останат в нея. Много често в преходни години икономиите от извънболнична помощ например отиваха за лекарствата, посочи тя.
Стоянова отново припомни, че за догодина са заложени 500 млн. лв. повече пари за здравеопазване. Тя отхвърли критиките на опозицията, че липсват реформи. „Напротив, точно с бюджета на НЗОК за тази година има изменение в доста закони именно, за да се направят реформи и да се подобри системата на харчене на тези пари. Доколко тези реформи се отричат от опозицията – това е нормално. Тя отрича всяка промяна. Вчера гласуваха „против” по абсолютно всеки текст", каза Стоянова.
По думите ѝ няма как с 8% здравна вноска в България да има нивото на здравеопазване, например технологии и апаратура, като на други страни. Тя посочи, че въпреки липсата на средства в много болници вече работят с нова техника. „Парите за здравеопазване всяка година са повече, но в сравнение с това, което е необходимо, за да имаме съвременните здравни технологии, те не са достатъчни”, призна Менда Стоянова.
Относно бюджетната политика на кабинета за 2019 година, тя коментира, че един от водещите приоритети е политиката по доходите.
„Вярно е, че в сравнение с покупателна способност с тази в европейски държави имаме сериозен ръст. Вече сме на 50% от покупателната способност на водещите европейски държави и това ще се подобрява в следващите години, но акцентът в тазгодишната политика е именно повишаването на доходите, което включва не само повишение на възнагражденията на работещите в бюджетната сфера, но и чрез определени параметри, като повишаване на минималната работна заплата, като повишаване на максималния осигурителен доход, на праговете за осигуряване, да се повлияе от страна на държавата и към бизнеса за повишаване на заплатата и в частния сектор“, посочи Стоянова.
Тя призна, че тази практика създава напрежение сред работодателите. „За да можеш да удържиш на повишението на доходите, при липса на работна ръка, самият бизнес е притиснат да дава по-високи заплати и трябва да може да си ги позволи”, каза още председателят на бюджетната комисия.
По думите ѝ обаче през последните години повишението на средната работна заплата се дължи на възнагражденията в частния сектор, а не на бюджетния.
Относно приетите промени в Кодекса за застраховането, Менда Стоянова е категорична, че няма никакви оснвания в момента цената на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ да се покачва.