ГЕРБ и БСП вече са с разменени позиции в челото на временната електорална класация. Това сочи ноемврийското национално представително изследване на Агенция „АФИС“. По последни данни БСП повежда ГЕРБ с 23,7% на 22,2%.
Според извършеното между 2 и 7 ноември проучване загубата на преднина на управляващата партия пред опозицията е започнала от средата на тази година заради нестабилността на коалицията и корупционните разкрития.
Докато въпросът за нови парламентарни избори е хипотетичен, то съвсем реални са тенденциите в нагласите, посочва се в проучването. Още от есента на 2017 г. средният дял на заявения електорат на БСП се колебае около 22%, плюс-минус 2%. В мандата на сегашния парламент промяната в съотношението между двата полюса се дължи на ГЕРБ. След победата в майските избори от 2017 г. подкрепата за партията на премиера достигна пикова стойност от 30% и от тогава се движи неотменно надолу. През последните три месеца силите са изравнени. Въпрос на месеци е ГЕРБ да започне трайно да изостава. Въпрос е също така дали другата голяма партия ще представи пред разочарованите убедителна алтернатива, или статуквото ще се запази. Възможно е и нова сила да влезе в опразненото поле с лозунги за промяна, пишат социолозите.
Все по-малко хора вярват в обещанията, че неравенството ще допринесе за благополучието и на групите със средни и по-ниски доходи. Помолени да вземат отношение към идеята за връщане на прогресивното подоходно облагане ("Доходи до 510 лв. месечно да не се облагат, доходи до 3300 лв. да се облагат както досега с 10%; доходи до 10 хиляди лв. месечно да се облагат с 15%, а над тази сума да се облагат с 20%."), 50% я одобряват изцяло, 21% я одобряват отчасти, а само 11% я отхвърлят.
В стандартната представителна извадка обаче са попаднали едва 0,5%, които съобщават, че поне един работещ член на домакинството получава повече от 3300 лв. месечно.
На въпроса дали по-голямото облагане на най-високодоходните индивиди ще ги демотивира и ще има обратен ефект спрямо общите интереси едва 13% от групата, получаваща между 511 и 3300 лв, чийто данък не би се променил, въпреки това отговаря отрицателно.
Други данъчни реформи също срещат одобрение.
76% одобряват въвеждането на по-ниска ставка на ДДС за лекарства и хляб. 68% отчасти или напълно одобряват въвеждането на семейно подоходно облагане.
По горните идеи се наблюдава разминаване в предпочитанията на избирателите на управляващите партии и на техните представители във властта. Повечето от привържениците на ГЕРБ одобряват прогресивното подоходно облагане, докато официалната програма на партията защитава плоския данък. Семейното облагане се одобрява изцяло от 81% от привържениците на ГЕРБ и 87% от тези на партиите от Обединените патриоти. Пълно одобрение за диференцирането на ДДС изразяват 84% от привържениците на ГЕРБ и 80% от тези на Обединените патриоти.
През настоящия месец усещането за политическо напрежение се е повишило значително. Едва 16% от населението оценяват политическата обстановка като "спокойна", а 66% са на обратното мнение, определяйки я като "напрегната". През септември техният дял е бил по-малък - само 50%.
През ноември е нараснал и броят на желаещите да бъдат сменени някои министри - от 23,5% през септември на 28,1% през настоящия месец. Само 19% не искат промени в правителството. 7% от хората са за ново правителство в рамките на този парламент, а 36% желаят нови избори и нов състав на Народното събрание.
Отчетеното нарастване на желанието за смяна на някои министри отчасти се дължи на изказването на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания. Две трети от избирателите (67%) оценяват думите на вицепремиера като неверни и груби, докато само 10,3% ги възприемат като откровени. Едва 12% смятат и че извинението на Симеонов е искрено. Мнозинството от анкетираните (71%) желае той да подаде незабавно оставка, а само 11% са на обратното мнение.
По отношение на привържениците на управляващите партии 47% от избирателите на ГЕРБ се доверяват на настоящия състав на партията. Почти толкова са и хората, които искат някои министри да бъдат сменени - 44%.
Отчита се спад и в подкрепата на електорите от коалицията "Патриотичен фронт". 38% искат нови лица в кабинета и само 18% не желаят никакви промени.
И този месец най-голямо е доверието към Омбудсмана (62%) и Президента (57%), а най-малко - към Правителството (27%) и Парламента (18%).
Институциите на съответните местни власти традиционно се радват на по-голямо доверие от централната, но и при тях се забелязва спад от 43 до 39%.
С позитивен рейтинг на доверие е и Европейският съюз.
По въпроса в каква посока се променя равнището на корупцията в страната повече от половината от анкетираните (55%) са категорични, че тя нараства, а едва 10,1% са оптимисти, че се забелязва спад.
06:17 | 09.09.22 г.