В следващите години около 27% от млечния протеин, използван за преработка в България, се очаква да бъде от внос. Това се казва в ежемесечния бюлетин на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA).
Предвижданията са количествата използвани растителни мазнини (основно палмова – бел. р.) при производството на сирена да се запази на нива около 10-11 хил. т поради съществуващото търсене за продукти в ниския ценови клас.
През тази година според авторите на анализа броят на млечните крави може леко да се покачи до 255 хил. животни, след като през 2017 г. се отчете 7% намаление.
Наблюдаваното задържане в броя на млечните животни в последните години се дължи основно на увеличената подкрепа, но не стимулира продуктивността, което води до ниска ефективност и оттам до по-ниска конкурентоспособност.
Увеличана се вносът на сурово мляко за преработка. Изкупната цена в България е сравнително по-ниска, но формираните излишъци от мляко в страни от Централна и Южна Европа, предлагани на по-ниски от пазарните цени, създават възможности за внос.
През изминалите август и септември средната изкупна цена на суровото мляко в ЕС се е повишила с 4%. Основната част от това повишение се дължи на старите страни членки. Тази цена е със 7% по-ниска от същия период на предходната година.
Политиката на по-ниски цени при сухото обезмаслено мляко дава резултати – запасите са намалели с над 100 хил. т (-26%) към септември. Това обяснява по-ниските изкупни цени на суровото мляко въпреки добрата конюнктура.
Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в Общата селскостопанска политика (ОСП)? Какви са възможностите за дигитализация в сектора? Разберете на 9 ноември по време на събитието „Клуб Инвестор – Агробизнес.
08:33 | 11.09.22 г.