Фондът за лечение на деца няма да има Обществен съвет

Фондът за лечение на деца няма да има Обществен съвет, ако премине към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предложението за промяна е заложено в проектобюджета на Здравната каса за следващата година. Решенията за лечението на децата ще се вземат от експерти в Здравната каса, а не както в момента – от обществен съвет, предаде БНТ.

Управителят на Здравната каса д-р Дечо Дечев обясни, че след преминаването на фонда към институцията ще се гарантира по-ефективно разходване на средствата. По думите му през 2017 г. 46% от формулярите за лечение на деца в чужбина са постъпили в касата без ясна оферта за цената на лечението. И след преминаването на фонда към Здравната каса се предвижда разходите за път, престой и преводачи на придружителите на деца ще са за сметка на бюджета. Иначе в проектобюджета на НЗОК е заложено увеличение с около 490 млн. лв.

„Генералната цел на предлаганите промени е средствата да бъдат използвани по най-рационалния начин. Към момента политиките и предложенията за промяна са напълно подкрепени от НЗОК и от Министерство на здравеопазването имаме база, върху която действитилно да се случат промени. Дори и в този обем средства има достатъчно поле за действие, за да се подобри ефикасността, коментира д-р Дечев, цитиран от Агенция "Фокус". – Предложенията за промени са концетрирани в един закон, с цел да може за първи път действието им да започне от 1 януари, а не както обикновено от април. Бях изненадан вчера в парламента, че политици в амплоа на медици не могат да направят разлика между здравеопазване и медицина. Целта на промените е цивилизовано държавата да вкара регулации в полза на потребителите.“ 

Според зам.-министър на здравеопазването Жени Начева НЗОК изцяло ще обезпечава дейностите, извършвани досега от Комисията за лечение в чужбина и от Център „Фонд за лечение на деца“ (ЦФЛД)

"Средствата за лечението на българските граждани, деца и възрастни в чужбина по никакъв начин няма да бъдат намалени”, категорична е тя, цитирана от здравното ведомство. "Тези разходи ще бъдат преведени в пълен размер на НЗОК с трансфер от държавния бюджет, те са целеви и не могат да се използват за нищо друго.”

Начева обясни, че Здравната каса ще продължи да покрива логистичните разходи – за транспорт, преводачески услуги и настаняване, които сега се осигуряват по линия на ЦФЛД. Целта на промяната е дейността за лечението на български граждани да бъде концентрирана на едно място, с което ще се избегне дублиране на функцията на институциите и разтакаване на чакащите за лечение в чужбина.

“И към настоящия момент на практика формулярите на всички деца минават през НЗОК, но логистиката е в полето на дейност на ЦФЛД. И сега Здравната каса е контактната точка на страната ни, която отговаря за комуникацията с чуждите здравноосигурителни фондове. В нея ще бъде обособена отделна административна структура, която да се занимава с тези случаи, като ще бъде използван и целия кадрови потенциал на Фонда", заяви Начева и подчерта, че Здравната каса е най-публично наблюдаваната и с прозрачно управление институция и от тази гледна точка притеснения не би трябвало да има.

По отношение прелицензирането на лечебни заведения, заложено в Проекта на бюджет на НЗОК за 2019 г., зам.-министърът поясни, че това се налага заради усилията на Министерството на здравеопазването съвместно със съсловните организации да изготви нови стандарти за дейност по всички медицински специалности.

“Едва след като бъде проверено съответствието на дейността на лечебните заведения с медицинските стандарти, ще бъдат сключени обективни договори за изпълнение на клиничните пътеки между НЗОК и изпълнителите на медицинска дейност. За прелицензирането болниците няма да заплащат", уточни Жени Начева.

Управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев коментира и въвеждането на разходоефективността като възможност за влизане на нови лекарства в Позитивния лекарствен списък и лекарите да могат свободно да избират терапия на пациентите, без да се достигне до преразход в бюджета на Здравната каса. Това ще важи за лекарствата по протокол и за новорегистрираните медикаменти и няма да има отношение към прилагането на онкомедикаментите в болничната помощ.

„По този начин осигуряваме достъп на българските пациенти до всички медикаменти, които производителят предлага на българския пазар, като паралелно с това гарантираме предвидимост на разходите“, посочи д-р Дечев.

Промените предвиждат създаването на Агенция за медицински надзор, която ще е второстепенен разпоредител с бюджет към Министерството на здравеопазването. Целта е всички административни режими, свързани с регистрация или разрешаване за извършване на лечебна дейност на всички болници, както и на всички видове дейност, осъществявана от тях, да се извършва от един държавен орган, който да упражнява и контрола.

Най-логичното място на Изпълнителната агенция по трансплантациите е именно под шапката на тази структура от гледна точка на факта, че по своята същност трансплантацията е вид медицинска дейност, всички права и задължения на ИАТ ще бъдат запазени, но обезпечени с по-голям административен капацитет и пациентите по никакъв начин няма да бъдат ощетени.

„Парламентът и всички политически сили поискаха от нас бързи реформи в системата, средствата да се разходват по-ефективно и прозрачно. Затова предлагаме промени в поредица закони“, посочи зам.-здравният министър. За да се случат Министерството на здравеопазването и Здравната каса трябва да имат обща визия. От тази гледна точка параметрите по бюджета на НЗОК са съгласувани по един безпрецедентен консенсусен начин и от двете институции”, увериха Жени Начева и д-р Дечо Дечев.

През 2019 г. общите разходи  за здравеопазване са над 5,256 млрд. лв., или 4,5% от БВП, като ръстът на средствата е 545 млн. лв., от които 53 млн. лв. са по бюджета на здравното министерство за дейности и политики.

Общият знаменател на предлаганите промени е разхождането на здравноосигурителните средства, които българските граждани отделят, да бъдат разходвани по най-ефективния начин и в интерес на пациента. Целта на министерството и Здравната каса е промените да започнат от 1 януари, с което държавата да даде справедлива правна рамка, която да е от полза на обществото.