Успешна демографска политика се прави не само с пари, а със създаване на ценности в обществото. Това беше основна теза в анализа на проф. Михаил Мирчев, социолог и преподавател в УНСС, на конференция „Демографската криза в България – реалности, проблеми и решения“, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ и Фондация „Солидарно общество“.
Към 2060 година българите ще намалеят до около 4,5-5 милиона души при 7 милиона сега по официална статистика. Това ще се случи, ако не успеем в следващите 40 години да овладеем дъното на демографската криза и да се върнем към бавно възстановяване, посочи той. И допълни, че българската част ще бъде поне с 20-30% по-малко от общото число. По думите му това не е „умиране, а стопяване на нацията“.
Имаме ниска раждаемост, но проблемът, който се избягва от статистиката, е че тези числа са още по-лоши, ако разгледаме не количеството на родените, а качеството и структурата от гледна точка на специфични общности, образователната структура и т.н. Или ако от 64 хиляди деца, които сега се раждат всяка година, отделим тези, които са в добра семейна и общностна среда с мотивация за личностно изграждане, тогава това число би се редуцирало доста, каза професорът. И уточни, че ключов проблем в демографската ни картина е така нареченият качествен разлом – прослойки, които дърпат назад нацията в посока на примитивизация.
Българите са и най-рисково депопуляризиращите се нации в Европа, каза още той в анализа си на настоящата демографска картина у нас. По думите му истинските данни за показател естествен прираст са не – 6 промила, което означава депопулация, а около 12 промила, тоест два пъти повече от даденото от официалната статистика, която не включва емигриралите.
Друго заблуждаващо число според проф. Мирчев е по отношение на коефициента на възпроизводство в България – малцинствените цигани имат раждаемост като коефициент на възпроизводство на населението над 3,4, турската общност у нас – около 2,1, а българите, които са ядро на нацията, имат около 1, като образованата, социализирана и европейски модерната кохорта, носещата част на икономиката – 0,7. Според проф. Мирчев това са истинските числа, всичко друго е самозаблуда.
Той обърна внимание и на териториалната поляризация – столицата не е просто голям град, имаме свръхконцентрация на населението. В момента в София е 30% от цялото население на страната при около 10 на сто в края на социализма, посочи експертът. Ако продължи този деструктивен правителствен механизъм да се примитивизира провинцията, вървим към над 50% население в София до 20 години, каза той. И посочи, че дори градове като Бургас – живи и модерни, съхранили ресурси, започват да стават кухи, което трябва да се спре, а не само политики за по-отдалечените райони.
Демографската криза в България вече се е разраснала до демографска катастрофа, обобщи проф. Мирчев. И предложи няколко „бързи смели стъпки“ за обръщане на негативната тенденция и провеждането на нова демографска политика. По думите му трябва да има единна държавна и обществена политика, но диференцирана в сроковете, в прогнозите, паричните потоци, ценностите, профилирано законодателство и пр.
На първо място Мирчев посочи въвеждането на семейно подоходно облагане, но гъвкаво направено, като ключова форма на диференцирана демографска политика. По-ниска ставка на ДДС за детски храни, учебници и помагала и стоки за децата, десет минимални работни заплати за второ и трето дете на работещи и осигурени родители, по-голяма еднократна помощ за майките студентки, отпускът по майчинство да се зачита като трудов стаж, мерки за защита на майчинството, допълнителна здравна профилактика.
Целта на новата и успешна демографска политика следва да бъде възпиране на разрастването на катастрофата, стабилизиране при наличната структура и качество и мотивиране за позитивни граждански форми.
Само с пари демографска политика не се прави, нужни са ценности в обществото, каза професорът. Необходим е ясен и последователен ценностен ориентир, което е отговорност на лидерите на нацията, заяви проф. Мирчев.
Борбата с демографската криза изисква национален консенсус, мерките и политиките не търпят отлагане. Съобщаването на катастрофални данни не лекува, а само засилва чувството за безпомощност и инерция, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова по време на конференцията.
Необходимо е образованието да е координирано с развитието на националните политики. Дуалното обучение има бъдеще, но България не използва потенциала му. Не дадоха резултат европейските програми за насърчаване на бизнеса да наема млади хора. А младите хора искат да знаят защо учат – за да имат качествена работа с достойно заплащане, която не ги слага в графата „работещи бедни, каза вицепрезидентът.
По думите на Илияна Йотова най-големият проблем на българските граждани е достъпът до здравни услуги. След като има места в радиус от 50 километра, лишени от възможността за медицинска помощ, трудно можем да задържим, когото и да било там, изтъкна вицепрезидентът.
Прогнозата е, че до 2030 г. 42% от населението на страната ще живее в 6 града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Същевременно всеки месец изчезва по едно село.
По думите на Йотова държавата трябва да влезе във функциите си, защото само конкуренцията и свободният пазар няма да свършат работа. Държавата има механизми, с които да стимулира бизнеса в по-слабо развитите региони като им предлага различни облекчения, каза тя.
Въпрос, пряко свързан с демографските предизвикателства, е тенденцията за недостиг на работна ръка, каза още тя. Според вицепрезидента опитите за компенсиране на този недостиг с привличане на българи от историческите диаспори са кризисни мерки. Повечето от хората, които получават българско гражданство, не остават в България. Ако има строго изискване за добро владеене на български език, част от тях могат да намерят трайни работни места в страната. Голяма част от младите хора от историческите ни диаспори, които идват да учат в България, впоследствие намират своята реализация в друга европейска държава, която им предлага по-високо признание и заплащане.
В сферата на социалните мерки като финансови стимули за раждаемост, данъчни облекчения, жилищни политики можем да почерпим опит от редица европейски страни, но съобразявайки националните специфики, подчерта вицепрезидентът.