Правата на бременните жени и майките, включително и уредените в Кодекса на труда, са свързани с Конституцията, която прогласява един съществен принцип „жената-майка се ползва от особената закрила на държавата“. Така зад правните норми от Кодекса на труда се крият конституционни, а не законодателни измерения. Това се казва в позиция на КНСБ по повод искането на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) за изменения в Кодекса на труда, свързани с отпадане на родителския отпуск и най-вече този на майките.
Зад конституционните права на майките стои демографска политика на държавата, а не обичайна и необходима регулация на трудови отношения. Затова подобни искания трябва да бъдат оставени без последствия, се казва още в становището на КНСБ.
Позицията е по повод писмо от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) до вицепремиера и председател на НСТС Валери Симеонов и министъра на труда и социалната политика Бисер Петков. В него те настояват да бъдат предприети действия за изменения в Кодекса на труда, като времето на отпуск, през който не е полаган труд по причини, които не са извън волята на работника и служителя, да не се взема в предвид при изчисляване на полагаемия се платен годишен отпуск и изплащане на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, като визираме основно родителския отпуск (всички текстове за отглеждане на дете до 8-годишна възраст).
От КНСБ обръщат внимание, че такова и подобни предложения са правени назад във времето от други работодателски организации, така че нито по същество, нито по аргументи има нещо ново.
Наред с това цитираното Решение на съда на ЕС не е основание за България да бъдат правени исканите от АОРБ изменения и допълнения в КТ. То се използва като повод за да бъде повдигната отново темата за отпуските на майките и родителите, посочват от синдиката.
В българското трудово законодателство дадени социални права, вкл. и това на редовен платен годишен отпуск, се основават на категорията „стаж“ и по специално на „трудов стаж“, пишат от КНСБ. И допълват, че трудовият стаж, като категория, има много по-дълбоки измерения от разбирането за действително полагане на труд. В чл.352 от Кодекса на труда има уредени редица хипотези, съгласно които конкретно определени периоди от време се признават за трудов стаж, без работникът или служителят да е работил реално.
Тоест става дума за една далеч по сложна и многолика конструкция, от която се извеждат редица права, а не само правото на отпуск. В своята дълбочина (съзнателно или не) предложението на АОРБ е насочено срещу фундаменталното и ключово значение на категорията „трудов стаж“, без обаче това да е споменато. В решението на съда на ЕС няма индикации за съответствие или несъответствие на трудов стаж с Директивата на ЕС
Едва ли настоящето състояние на националната ни демографска картина дава основание да се правят нови ерозиращи интервенции в нея с оглед егоистични интереси на определени субекти., посочва се в позицията.
11:39 | 04.09.22 г.