Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) подкрепи частично проекта на Закон за хората с увреждания. От подкрепа се въздържаха всички работодатели и КТ "Подкрепа". Единствено КНСБ подкрепи законодателното предложение, предава БТА.
Резултатите от заседанието обобщиха пред журналисти вицепремиерът Валери Симеонов, който е председател на НСТС, социалният министър Бисер Петков и представители на синдикатите и работодателите.
Всички участници в заседанието са на мнение, че законопроектът е правен под безпрецедентен натиск и с ненужно напрежение.
Валери Симеонов отбеляза, че в закона има сериозни пропуски, тъй като е правен под натиск. Той обаче благодари на екипа на социалния министър за тежката и отговорна работа, която е свършил.
Министър Бисер Петков изрази удовлетворение, че законопроектът след много работа и напрежение е стигнал до НСТС и се върви по график според плана за приемане на законодателството за хората с увреждания. Той подчерта, че от социалното министерство са играли ролята на балансьор между различните групи хора с увреждания. В крайна сметка законопроектът беше подкрепен от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, което по думите на Петков показва подкрепата на групата от хора, за която се отнася законодателното предложение.
Работодателите отново възразиха остро срещу квотите за наемане на хора с увреждания, заложени в проекта на Закон за хората с увреждания.
Зам.- председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков отбеляза, че заложените в закона квоти идват като допълнение към сега действащите задължения за трудоустрояване. По думите му най-много се натоварват работодатели с по-малко служители, като за тях се въвежда квота от 4%, а за по -големите - 2 на сто от средносписъчния състав. В закона е заложено работодатели с 50 до 99 работници и служители да наемат поне двама души с трайни увреждания, а работодатели със 100 и над 100 работници и служители - 2 на сто от средносписъчния си състав.
Бранков изчисли, че за някои от предприятията задължението общо ще стане 14% от заетите в предприятието да са хора с увреждания. Според него предвидената компенсационна такса в случай, че не се назначи човек с увреждане, на практика е въвеждане на данък, което е в противоречие с управленската програма и противоречи на закона за държавните такси. Ако работодателите не изпълнят задълженията, дължат ежемесечно компенсационна вноска в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната, за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, е предвидено в закона. Бранков допълни, че санкциите, които се събират от ГИТ ще стигнат до 10 000 лева, като под удара попадат всички предприятия с над 50 души, които са 30-35 хиляди. От бизнеса посочиха, че не е ясно как ГИТ ще администрира изключенията от прилагането на квотите, създава се ново звено за корупция в допълнение на това, което има около ТЕЛК комисиите.
Изпълнителният председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев също е против квотите. Според него политиката по квотите е доказала своята неефективност. Велев допълни, че още по-лошо е, че тази политика се превръща в тежест за малките предприятия - колкото по-малки са предприятията, толкова повече тежести за наемане.
От бизнеса смятат, че ще се изхарчат допълнително 150 млн. лева, без да се решат проблемите на хората с увреждания. А основната забележка на бизнеса по отношение на това, че няма промени е свързана с оставането на медицинската експертиза - ТЕЛК решенията като водещи при индивидуалната оценка. Според работодателите не се вижда крачка към прилагане на Международната класификация на функционалността.
Работодателите искат мерки за заетост в специализираните предприятия за хора с увреждания. Те оповестиха статистика, че в момента там са заети около 2000 души при повече от 50 000 преди 30 години.
Този закон можеше да е по-добър, но можеше и да е много по-лош, заяви лидерът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Той посочи, че средата, в която се е писал, е била среда на истерии, на желание на внимание за камерите , на съмнителна компетентност, на егоизъм и на борба за пари , колкото и да не се признава.
Ваня Григорова от синдиката посочи, че участниците в работната група по законопроекта са се борели да се минимизират вредите, вместо да се отива към напредък. Тя отбеляза, че благодарение на КТ "Подкрепа" се запазва защитата от уволнение на хора с увреждания. Според нея е съмнително дали квотите ще дадат резултат, заради многото хипотези на неизпълнение и алтернативни методи за изпълнение на квотите. Димитър Манолов смята, че много работодатели ще предпочетат да внесат компенсационната вноска от 30 процента вместо да назначат човек с увреждане.
За КНСБ най-важното, което се прави със законопроекта, е да стане ясно, че отговорността по политиките за хората с увреждания не е само на социалното министерство, а на всички министерства и общини, каза Ася Гонева от синдиката. Тя допълни, че по време на заседанието на НСТС много се е говорело за квотите за работодатели, но най-важното е достъпната среда, за да могат хората да отидат на работа. Гонева отрече необходимостта от приемане на Закон за личната помощ.
Министър Бисер Петков изтъкна важността на двете национални програми - едната за подкрепа на работодателите, която да насочва ресурс към бизнеса за адаптиране на места за хора с увреждания, а другата за достъпна среда и мобилност.
Основните критики на участниците в заседанието бяха насочени към омбудсмана Мая Манолова, която също присъства на НСТС. Валери Симеонов се обърна към нея с констатацията "Побъркахте държавата". Това се случи във времето, когато Манолова обсъждаше критиките на работодателите по квотите за наемане на хора с увреждания.
Вицепремиерът я посъветва да не "учи работодателите". Манолова пък посочи институцията на омбудсмана като пример за място, където някои от най-отговорните функции се изпълняват от човек с увреждане. Омбудсманът заяви, че държавата ще подкрепя работодателите за адаптиране на работните места, има и алтернативи на квотите.
09:52 | 11.09.22 г.