Процедурата по приемането на България в ERM II не е блокирана

Процедурата по приемането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II се спазва стриктно и не е блокирана. Това се разбира от писмо до медиите, изпратено от Министерство на финансите (МФ). Повод за реакция от страна на ведомството са спорове в публичното пространство, че реално процедурата дори не е започнала.

От писмото на МФ става ясно, че все още тече съгласувателна процедура относно тясното сътрудничество с националните компетентни институции на участващите държави членки, чиято валута не е евро (ECB/2014/5). Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението на страната ни трябва да съдържа в приложение проект на законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество.

На 18 юли тази година страната ни изпрати писмото за намерение за участие в ERM II, но към момента все още тече процедура по съгласуване на текстове между МФ, БНБ и ЕЦБ, касаещи тясното сътрудничество и правомощията на европейските регулатори над българския банков и небанков сектор. По-конкретно става дума за промените в Закона за кредитните институции, Закона за БНБ и Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Източник от Централната банка, пожелал анонимност, поясни пред Investor.bg, че преди текстовете да бъдат внесени в Народното събрание, трябва да получат одобрение от страна на ЕЦБ. Не става дума за изтеглени законопроеклти, а само за съгласувателна процедура, защото не е редно парламентът да приема текстове, с които ЕЦБ не е съгласна.

„Формалната процедура за такъв вид сътрудничество се прилага за първи път от  създаването на ЕНМ и е подробно дефинирана в Решението на ЕЦБ от 31.01.2014 г. относно тясното сътрудничество с националните компетентни институции на участващите държави членки, чиято валута не е евро (ECB/2014/5). Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението съдържа в приложение проект на законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество“, казват още от Министерство на финансите. След това предстои съгласуваните текстове да бъдат внесени за формално становище от ЕЦБ.

„В заключение заявяваме, че компетентните български институции следват стриктно и координирано приетия от правителството План за действие, включващ мерки за присъединяване към ERM II и Банковия съюз“, категорични са от МФ. 

Къде всъщност е проблемът?

Още през август икономистът Георги Ганев коментира в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, че има сериозни пропуски в подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната. „На много места в закона за БНБ трябва да се добави като имащи правомощия наравно с БНБ и ЕЦБ, а в някои случаи и Съвета на Европейския съюз, което досега не е предложено в законопроекта на правителството, а трябва да се направи“, посочи Ганев.

По думите му втората област, която не е засегната по никакъв начин и ще продължи да присъства в европейските доклади, тъй като не отговаря правно на изискванията за членство, е забелязаният от юристите на ЕЦБ конфликт на интереси в Закона за противодействие на корупцията.

„В закона е въведено основание за изключване от всякаква длъжност, включително и управители на БНБ. ЕЦБ разчита това като противоречащо на изискванията за независимост на членовете на управителния съвет на национална банка“, посочи икономистът. 

Има обаче и още нещо. Според Плана за присъединяване от септември трябваше да започне преглед на качеството на активите (стрес тестове) на банковия и небанковия сектор. Това обаче няма как да се случи, без ЕЦБ да има съответните законово установени правомощия. БНБ извърши последния преглед, който приключи през 2016 г. Сега обаче нашата централна банка ще има функцията на посредник между ЕЦБ и българските банки, а това не е парафирано от парламента и не е обнародвано в Държавен вестник. Докато в Закона за кредитните институции не бъде поместен допълнителен текст, който изрично да дава правомощия на ЕЦБ да извършва подобни прегледи на активите на българския банков сектор, няма как реално стрес тестовете да бъдат започнати, или поне не съвсем легално.

Има и друго противоречие, което експертите от МФ, БНБ и ЕЦБ ще трябва да изяснят, а то е, че докато България не стане част от банковия съюз, Европейският  банков надзор няма правомощия върху нашите кредитни институции.

Навярно, ако всички тези предстоящи промени бяха изолирани от бурното и често безсмислено политическо говорене, щяха да бъдат извършени далеч по-спокойно и качествено. Но дългият процес по привеждане на Плана тепърва ще засяга „болни“ места и несъмнено ще бъде под постоянен обстрел от страна на опозицията, което пък натоварва изключително и без това сложната ситуация.