Трябва да се концентрираме към диверсифициране на източниците на енергия след като "Булгаргаз" поиска около 13% ръст на цената на природния газ. Това коментира Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) по Нова ТВ.
Той е на мнение, че реално поскъпването ще се отрази с около 8% в сметките ни.
АИКБ настоява да се запази цената на тока и КЕВР да не се изкушава да прави кръстосано субсидиране на парното за сметка на тока.
Виолета Иванова от КНСБ е категорична, че поскъпнето на енергоносителите ще оскъпи и издръжката на живот.
“Въпреки че има ръст на работната заплата, едва 30% получават около средната или над средната заплата за страната. Останалите 70% са със заплата под средната за страната. Това означава, че голяма част от българите ще трябва да намерят начин да оцеляват след поредното поскъпване. Хората пестят от здравеопазване и образование”, посочи тя.
Цените на основните стоки и услуги тръгват нагоре. Животът през следващите месеци ще поскъпне средно със 7 лв. на човек, прогнозират от КНСБ. Заради по-високите сметки от повишената цена на тока и природния газ синдикатите очакват те да повлияят нагоре на цените на парното, топлата вода, а от там - и на някои основни стоки и услуги. Прогнозата е средно с между 5 и 7 лв. месечно за всеки българин да се увеличат разходите.
Сметките на синдикатите показват, че ако през юни на човек от домакинство са били нужни 590 лв., сега средно ще трябва да разполага с 595-597 лв., за да покрие основните си разходи.
Investor.bg припомня, че от юли природният газ поскъпна с 10,81%, парното – средно със 7,33%, а електроенергията – средно с 2,03%.
Очаква се след това поскъпване верижно нагоре да тръгнат и цените на основни стоки и услуги – в химическата индустрия, в производството на хляб и хлебни продукти, млечните продукти, както и в секторите, в които транспортът, логистиката и горивата заемат голяма част от разходите за производство.
„В момента цената на пшеницата е с 35% по-висока спрямо цената през 2017 г. Заради това има и увеличение на брашното. Няма как цената на българския хляб да бъде дълго време различна от европейската”, заяви Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в България. –"Между 1% и 10% влияе цената на тока и газа в цената на хляба.”
По думите ѝ не може дълго време цената на хляба да се задържа на това ниво, което е в момента. За да се запази цената на насъщния на настоящото ниво, е нужна диференцирана ДДС ставка.
„За да имаме квалифицирана работна сила и тя да остане в България, бизнесът е принуден да увеличава работната заплата. Около 70% от работещите обаче получават под средната заплата, която е около 1200 лева”, допълни Мариана Кукушева.