Пчелар: Предлагаме европейската субсидия да е и за пчелоопрашването

Идеята по предложението на Европейската комисия (ЕК) за повишена субсидия за пчеларите през следващия програмен период е тя да се реализира чрез подкрепа на пчелоопрашването. Това каза Михаил Михайлов, председател на Обединен пчеларски съюз, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Припомняме, че Европейската комисия предложи да се увеличи европейската субсидия за пчеларите от 36 млн. евро на 60 млн. евро годишно за периода 2021–2027 година.

“На практика и регистрираните като земеделски стопани пчелари, и другите, които не са регистрирани, еднакво опрашват с пчелите си културите", посочи той. "Как ще бъде разпределена повишената субсидия за националните пчеларски програми за периода 2021–2027 година ще реши държавата.”

Пчеларят напомни, че още през юли в Дома на Европа в София се състоя среща, на която се обсъдиха новите аспекти на общата селскостопанската политика през новия програмен период. 

“Тогава се спомена, че се предвижда със 70% да се увеличи подкрепата за пчеларството, това е само предложение. Нас ни интересува под каква форма ще бъдат предоставени тези средства – идеята е това да стане чрез подкрепа на пчелоопрашването и екосистемните услуги. Опрашването на културите е естествената дейност на пчелите, за които досега не получаваме никакви средства. Има програми за субсидиране на пчеларите, но там принципът е друг, средствата се възстановяват, след като вече са инвестирани", коментира Михайлов и посочи, че ниските количества на стоков мед са основният проблем през 2018 г.

Пчеларят информира, че сред най-сериозните проблеми, които обсъждат пчеларите през тази година, са ниските количества на стоков мед, защото „годината не е медоносна, количествата на места са под критичен минимум, а това поставя в риск отглеждането на пчели, отразява се на възможността за реинвестиране от готовата продукция".

Той напомни, че за преодоляване на евентуалния недостиг на мед на пазара са внесени количества от Китай и от Украйна, като вносът има и негативни последици за българските пчелари.

"Големите количества внесен мед от Украйна остават в България, насищат пазара и пречат на реализацията на останалия от годината български произведен мед. Смятаме, че тези количества са големи и трябва да се намерят компенсационни мерки за българските пчелари", посочи пчеларят.

За конкуренцията на Китай, която е страната, известна като най-голям производител на пчелен мед, Михайлов обясни, че тя присъства на нашия пазар в нисък ценови диапазон, на мед с ниски физикохимични показатели.

Какви са предизвикателствата пред българските пчелари? Може ли да има ограничение при субсидирането на пчеларите? Какъв е диалогът между арендатори на земеделски земи и пчелари? Колко мед се произвежда в България? Какви са показателите на българския мед? Кога ще се научат българите да консумират повече пчелен мед?  Какви ще са ползите от създаване на българската марка „странджански манов мед“?

Целия разговор вижте във видео материала