Евростат: Българинът харчи най-много средства за храна

Най-голямото перо от харчове в "потребителската кошница" на българина за 2017 г. е била храната, отчитат данни от анализ на Евростат за финансовите характеристики на потреблението за домакинствата в ЕС.

По този показател страната ни е в компанията на Румъния, Латвия и Естония, където "храната" е най-важният показател в разходите за потребление на домакинствата.

Общият потребителски разход на българина по различни пера е бил 82% от общо 100, от които близо една трета или 30% са отивали за храна и неалкохолни напитки.

Второто по големина перо в разходите на българина са били разходите за поддръжка на жилището: за вода, ток, газ, отопление с парно или други твърди горива - около 15 на сто. 

За транспорт и социални осигуровки българинът е отделял около 7 на сто от доходите си. За облекло и обувки, както и за обзавеждане и поддържане на дома си, а също и за алкохол и цигари - 4,2 на сто.

За здравеопазване българинът е отделял 5,4%, за свободно време, културен отдих, както и за различни видове комуникации - по 4,4 на сто и др.

В структурата на общия доход на българина през м. г. най-висок относителен дял заема работната заплата - 54,5 на сто. Доходите от всички други социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират около 30 на сто от общия доход на домакинствата у нас през 2017 г.

От предметите за дълготрайна употреба най-масово българските домакинства са използвали телевизора - близо 99 на сто от домакинствата у нас са имали по един телевизор, а 30 на сто - по два или повече телевизора. Половината от българските домакинства (над 52%) са имали по един автомобил, а 5 на сто - по два или повече автомобила.

Мобилни телефони притежават вече 94% от българите, а стационарни телефони – 32%.

Една четвърт от разходите на домакинствата в ЕС за жилището

Характеристиките на потребление на домакинствата в ЕС варират и в голяма степен зависят от равнището на доходите, културните навици и географското положение на страните, отчита анализът на Евростат, цитиран от БТА.

Все пак най-голямата част, почти една четвърт от разходите за потребление на повечето домакинства в ЕС, са отивали за поддръжката на жилището: вода, електричество, газ или друг вид отопление (тук се изключва покупката на жилището).

Следващото най-голямо перо от разходите на европейците е било за транспорт - 13 на сто. Около 12% европейците са харчили за храна.

Следващи по важност разходи за европейците са били за "ресторанти и хотели" и "отдих и култура" с дялове от около 9%, отчита анализът.

Най-голям е бил делът на разходите за дома във Финландия - близо 30%, Дания – 29%, Великобритания – 27%, Швеция и Франция - по 26%.

Най-разточителни в харченето за ресторанти и хотели са били жителите на Малта – 19%, Кипър – 17% и Испания – 16%.

Ситуацията при съседите ни е следната - в Гърция най-висок дял от 20% се харчат за поддръжката на дома, около 17% - за храна и 16% - за хотели и ресторанти.

В Румъния най-значителни (подобно на България) са разходите за храна - 28 на сто, за дома се харчат около 22% от доходите на домакинствата, а трето най-голямо перо са разходите за транспорт – 12%.

През 2017 г. Дания е била най-скъпата държава-членка в перото за "ресторанти и хотели" – 51% над средното за ЕС, за "храна" - също 50% над средното за ЕС, за "отдих и култура" - 48 на сто над средното за ЕС.

Ирландия пък е била най-скъпата държава-членка за алкохолни напитки и тютюневи изделия - 74 на сто над средното за ЕС.

Люксембург е бил най-скъпата страна в ЕС за жилища, вода, електричество и газ – 63% над средното за ЕС. Гърция е била лидер по скъпотия за комуникациите - 54 на сто над средното за ЕС , а Швеция е била най-скъпа за "дрехи и обувки" – 34% над средното за ЕС, отчита още анализът на Евростат.