Мановият мед на Странджа ще я възроди, a това се очаква да стане с предстоящата регистрация на продукта като защитено географско наименование.
Това прогнозира Манол Тодоров, председател на сдружение „Странджански манов мед“ в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
"Старт на световния симпозиум, посветен на мановия мед – 10 години по-късно, който се открива днес в Царево, дава българският еврокомисар Мария Габриел на обновения централен площад", съобщи Тодоров и нопомни, че Мария Габриел е еврокомисар, отговарящ за цифровата икономика и цифровото общество, но е ангажирана с каузата за защита на мановия мед от много години и с различни събития. – Целта на симпозиума е да информираме ЕС, Европейската комисия и Съвета на министрите, че през новия програмен период трябва да се подпомагат пчеларите, да се плащат екосистемни услуги, тъй като те се ползват от всички".
Пчеларят информира, че в дните на дикусионния симпозиум са предвидени два панела – „Опрашване, опрашители, екосистеми и услуги“, както и „Манов мед - наука и практика“.
„В последните години се забелязва висока смъртност на опрашителите като цяло, в това число и на пчелите в целия свят. Това ни накара да обърнем голямо внимание на тази тема. Що се касае до мановия мед – ние в Старнджа произвеждаме един от най-качествените медове в Европа, а и в света. Ние сме на една стъпка от регистрацията на „Странджански манов мед“ като защитено наименование за произход. И другата новина – когато получим това наименование ние ще кандидатстваме за регистрация на още един продукт – „Странджански цветен прашец“. Европейска комисия даде зелена улица за регистриране на три пчелни продукта като защитени географски означения“, обяви Манол Тодоров.
Той коментира, че за загубите на пчелни семейства в България има различни данни, като през зимата на 2014 -2015 година в Странджа високата смъртност на места е стигнала до 100 %, което налага да се повдигне темата за опрашителите.
“Причините за смъртността са комплексни, освен заболяванията на пчелите, в около 10 – 15 % от случаите на смъртност те са неизяснени”, каза пчеларят и напомни, че всичко, което зависи от Пчеларския съюз, от Министерство на земеделието и храните, за регистрацията на българските продукти със защитени наименования, е направено.
Той очаква през есента Европейската комисия да има регламент за странджанския манов мед и той да стане първият български продукт със защитено наименование, с висок контрол над продукта.
“Целта на симпозиума и на регистрацията е да се съживи Странджа, тъй като практиката е показала, че на места с продукти, които имат защитени географски наименования след първата – втората година има икономически подем. “Черното злато на Странджа“ се отличава от другия произвеждан в страната по високата електропроводимост, а наличието на полени – на растения и храсти, които се срещат само в Странджа, доказват произхода му. По заявките за меда през тази година той е предварително продаден", обясни Манол Тодоров.
След като определи качествата на странджанския манов мед, той допълни, че броят на пчеларите в Странджа е около 500, но пет общини ще се възползват от регистрацията на продукта – Малко Търново, Царево, Средец, Созопол и Приморско.
"Странджанският цветен пчелен прашец е изключително качествен, защото се събира от диворастящи храсти и треви, а не от технически култури. От памуклийка – растението, в което се съдържат най-голямо количество полифеноли в Европа. Той намира приложение в профилактиката и подпомагане на обмяната на веществата. Той е поливитаминозен продукт, а в странджанския се срещат полени от тамянка – растение, което расте само тук", поясни председателят на сдружение „Странджански манов мед“.
Още по темата вижте във видеото.
18:52 | 12.09.22 г.