Сметната палата: Голяма част от българите живеят при трайно замърсен въздух

Продължително замърсяване на атмосферния въздух в България, основно в големите градове, установи одит на Сметната палата. Тя е проверила как се изпълняват мерките за борба срещу проблема за периода от 2014 до 2016 г.

Припомняме, че заради трайния проблем с въздуха Европейската комисия предприе наказателната процедура срещу България.

За одитирания период са регистрирани превишения на средноденонощната норма и средногодишната норма за ФПЧ 10 (фини прахови частици с диаметър до 10 микрона) във всички райони, в които се следи качеството на въздуха.

Отчетени са над 35 превишения на средноденонощните норми за трите календарни години в София, Пловдив, Бургас, Монтана, Видин, Ловеч. 

Така през 2014-2015 г. 97 на сто от населението на страната е било изложено на наднормени нива на ФПЧ 10.

Близо 80 на сто от българите живеят при нива на замърсяване над нормата за ФПЧ 2,5 (фини прахови частици с диаметър до 2,5 микрона).

Около 75 на сто са хората у нас живеят при нива на замърсяване над целевата норма за бензопирен – един от най-силните канцерогени. Само в района на Гълъбово представляват проблем системните превишения на алармения праг на серен диоксид.

За проверения период у нас е установено продължително замърсяване на  въздуха, като най-висок процент от населението живее при наднормени нива в София, Пловдив и Стара Загора. 

Регистрираните замърсители там са в резултат на превишени нива на ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5, на азотен диоксид, на серен диоксид и бензопирен, като вид изолиран в проби от ФПЧ 10.

Основните източници са транспорт, битово горене, топлоелектрически централи, промишленост, горивни и негоривни процеси в индустрията. Секторите битово горене, транспорт, промишленост и строително-ремонтни дейности са с най-голям принос към замърсяването.

Причините за влошеното качество на въздуха имат социално-икономически характер и са свързани с високата енергийна бедност на населението. Социалната политика за помощи за отопление не осигурява щадящи природата горива, отчитат одиторите.

Те установяват, че мерките на национално и общинско равнище не са насочени към основните източници на замърсяване – битово отопление, стария автомобилен парк и инфраструктурата.

Качеството на въздуха се следи чрез Националната система за мониторинг на околната среда, които има 48 стационарни пункта в страната.  

Има прекъсване на режима на работата на част от пунктовете за мониторинг, дължащо се на наложителни премествания, технически проблеми и лоши метеорологични условия. Техниката в повечето от пунктовете е остаряла.

Въпреки усилията и вложените немалко средства до края на проверения период Национална система не осигурява информация за ФПЧ 2,5, а това е замърсителят, който най-много влияе върху човешкото здраве. Според доклада между ангажираните структури няма достатъчна съгласуваност на действията и активност от екоминистерството за взаимодействието.

Там се казва още, че не е спазено изискването на чл. 75 от Закона за опазване на околната среда за разработване и внасяне в Народното събрание на Национална стратегия за околната среда.

От екоминистъра не са глобявани кметове и длъжностни лица за неизпълнени задължения по програмите за подобряване на качеството на въздуха.

Отделени са значително по-малко финансови средства за дейностите по подобряване на въздуха и за Националната система за мониторинг на околната среда спрямо други бюджетни програми на МОСВ.

Минимални са разходите за инвестиции от бюджета за разширяване на средствата за измерване, мониторинг и докладване.

Няма планирани конкретни суми за мерките за подобряване на въздуха, включени в стратегическите документи на национално и общинско  ниво.

Общините не разполагат с достатъчно средства за адекватни мерки.

Сметната палата дава препоръки към министъра на околната среда и водите, общини и други институции.

Одитът е част от кооперативна проверка на ЕВРОСАЙ (организацията на сметните палати в Европа, включително Европейската сметна палата). Качеството на въздуха в своите страни са проверили и одитните институции на Албания, Естония, Грузия, Израел, Испания, Косово, Македония, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Холандия, Швейцария и Европейската сметна палата.