Европейската комисия (ЕК) запази прогнозата си за развитието на икономиката на България през тази и следващата година. В лятната междинна икономическа прогноза за 2018 г. Комисията посочва, че икономиката на страната ще се разшири с 3,8% през тази и с 3,7% през следващата година, а основен двигател ще бъде местното търсене.
Положителните развития на пазара на труда и планираното увеличение на заплащането в публичния сектор ще подкрепят продължителния растеж на частното потребление. Очаква се ръстът на инвестициите също да остане силен през прогнозирания период, основно заради възстановяване усвояването на европейските фондове, но и заради по-силните инвестиции в частния сектор.
В същото време обаче се очаква приносът от нетния износ към БВП да бъде отрицателен. Макар че стабилното външено търсене би трябвало да подкрепи растежа на износа, силното местно потребление и инвестиции означават, че вносът ще продължи да задминава износа.
Ценовият натиск се е засилил през пролетта в резултат на по-стръмното поскъпване на петрола и вторичните ефекти от цените на храните. Регулираните цени също са нараснали значително през същия период. Именно затова според прогнозите инфлацията ще се ускори с 2,0% през 2018 г., но ще се забави леко до 1,8% през 2019 г. За сравнение, в предишната си прогноза ЕК очакваше инфлация от 1,8% и през двете години.
Този модел се дължи основно на силния базов ефект при енергийните продукти, докато увеличението в реалните доходи би трябвало да подкрепи потреблението и цените като цяло.
Европейски съюз и еврозона
Що се отнася до Европейския съюз като цяло, очаква се през 2018 г. и 2019 г. растежът да остане силен, като в ЕС, както и в еврозоната, през тази година той ще бъде 2,1%, а през 2019 г. — 2%.
След пет поредни тримесечия на силен растеж обаче икономиката е забавила темп през първата половина на 2018 г. и прогнозите са понижени с 0,2 процентни пункта спрямо тези от пролетта — както за ЕС, така и за еврозоната.
Очаква се през втората половина на годината растежът леко да се засили, тъй като условията на пазара на труда се подобряват, дълговете на домакинствата намаляват, потребителското доверие остава високо, а паричната политика е все така благоприятна.