Над 4800 са социалните предприятия, но една трета от тях не отговарят на условията за управление на социално предприемачество. С новия Закон за социалното предприемачество трябва да се създаде национален регистър, в който да се впишат тези, които могат да работят като социални предприемачи.
За това настояват представители на неправителствени и бизнес организации, които дискутираха как хората да реализират идеите си със социална кауза. Срещата им е част от проекта „Летящ старт”, чрез който те обсъждат трудностите, с които се сблъскват социалните предприемачи, но и получават конкретни съвети и подробни инструкции как да подготвят по-добре своя бизнес план.
Според Пламен Йончев, изпълнителен директор на SIS CREDIT, важно е как предприемачът ще структурира идеите си в бизнесплан и да следи за неговото изпълнение.Като официален представител на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ той посочи предимствата на финансиране от фондовете за дялово инвестиране и специално неговите продукти със социална насоченост.
„Най-важното е идеята на на социалният предприемач да бъде развита и да има устойчив бизнес модел, потвърди Юрий Вълковски, изпълнителен директор на Reach for Change Bulgaria.
Според него социалните проекти по дефиниция не са финансово устойчиви, защото тяхната цел не е да реализират печалба, а да решат някакъв социален проблем.
"Хората, които се занимават с такива проекти са хора, които са фокусирани върху решаването на даден проблем, а не как да генерират печалба. Ние се опитваме да им покажем как да мислят и за двете неща. Не защото печалбата при тях е приоритет, а защото това е начинът да станат по-устойчиви“, каза Вълковски.
И допълни, че е много важно социалните предприемачи да познават тези , които плащат за услугата – община държава, банка.
Ашод Дерандонян, основател и председател на фондация “Заслушай се”, напомни, че е най-важното е да се познават нуждите на целевите глупи, за да се предложат качествени услуги. За пример той даде образованието на глухите хора в България, които са над 8 хиляди, а достъп до образование имат едва 0,5% от тях.
Той сподели своя опит като успешен предприемач, въпреки че у нас липсва бизнес среда, приспособена за хора с увреждания.
“Инвестирахме в качествени преводачи за глухонеми“, каза Дерандонян и обясни, че жестомимичният превод преди няколко години е бил остарял и дори неприложим за общуване с глухите хора.
Кремена Григорова, експерт във Фонда на фондовете обясни, че финансовият инструмент „Микрокредитиране със споделен риск“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е подходяща за крайни получатели от уязвимите групи, млади предприемачи, включително самонаети, стартиращи и социални предприятия.
Тя е на мнение, че новият Закон за социалното предприемачество трябва да се свърже с Програмата на ЕС за заетост и социални иновации.
„Социалното предприятие трябва да има като цел да постигне 51% печалба от дейността си, като това се запише в устава му, препоръча Григорова и коментира, че управлението трябва да става по прозрачен начин.
Участниците в срещата бяха запознати и с възможностите за финансиране по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, от която до 2023 г. могат да получат 3,5 млн. лева за заетост и обучение.
Неправителствените организации „Reach for change“ и „Заедно в час“ започват съвместна лятна обучителна програма по социално предприемачество, която ще развие допълнително знанията, уменията и капацитета на предприемачи, решили да развият бизнес със социална кауза.
20:27 | 13.09.22 г.