Гарантираща жизнен минимум заплата - възнаграждение, което съответства на издръжката на живота и което е достатъчно високо, за да могат работещите да посрещнат своите нужди, се препоръчва в социално проучване по искане на група "Работници" на Европейския икономически и социален комитет.
Проучването е направено от Европейската социална обсерватория и проследява изпълнението на Европейския социален стълб за социални права.
Изводите от проучването бяха представени днес на пресконференция в резиденция "Бояна" от Габриеле Бишоф, председател на група "Работници" на ЕИСК . В пресконференцията участваха и лидерите на КНСБ и КТ "Подкрепа" Пламен Димитров и Димитър Манолов. Тримата участват в извънредно заседание на група "Работници" на ЕИСК, на което се обсъждат постиженията в социалната сфера на приключващото българско председателство на ЕС и бъдещите предизвикателства по пътя към социална Европа за всички, предава БТА.
Според експертите с минималното възнаграждение ще се решат проблемите на хората, които живеят в бедност, въпреки че работят на пълно работно време.
В проучването се отбелязва, че в много държави членки минималната работна заплата е толкова ниска, че не достига този праг, което има негативни икономически и социални последствия - стига се до работещи бедни и намаляване на качеството на работата и производителността.
Авторите препоръчват настоятелно да се използва критерият на ЕС за адекватност за оценка на процента на хората, изложени на риск от бедност /60 на сто от средния национален доход на домакинствата/, за да се формулират конкретни цели за минимални работни заплати, които трябва да бъдат постигнати в държавите членки. Тези цели трябва да отчитат различните национални ситуации и особености в процесите на вземане на решения.
Експертите препоръчват още да се използват финансовите инструменти, по-специално Европейският социален фонд /ЕСФ/, за да се гарантира изпълнението на Европейския стълб на социалните права в държавите членки. Средствата за тази цел по преговорите по многогодишната финансова рамка в периода след 2020 година, ще играят решаваща роля, смятат авторите на проучването.
Габриеле Бишоф заяви, че българското председателство на Съвета на ЕС е отключило две много важни врати и е успяло да разблокира две важни инициативи - за командироването на работниците, както и тази за европейската перспектива на Западните Балкани.
По думите й постигнатото по директивата за командироването е голям успех, важен за синдикатите, които вече 10 години работят по темата. Бишоф подчерта, че във време, когато популизмът набира сила в Европа, е повече от необходимо отключването на тези важни теми, защото само така европейските граждани ще имат сигурност, че Европа защитава техните социални права.
21:11 | 12.09.22 г.