Тазгодишната розова кампания бе нетипична както заради климатичния фактор, така и заради напрежението и протестите. В същото време българските производители на розово масло трябва да се справят с конкуренцията в световен мащаб, която се засилва. Така оценява ситуацията на пазара Методи Стефанов, който заедно с брат си Димитър Стефанов притежава розоварната „Интермед 1“ в село Манолово, община Павел баня. Това е първата компания у нас, регистрирана като производител на биологични етерични масла.
И двамата са икономисти, но от 16 години се занимават със земеделие, етерично-маслени култури и билки. Произвеждат както конвенционална, така и биопродукция, като втората е от собствени сертифицирани земеделски земи с площ приблизително 4000 хектара.
Брането на розов цвят и преработката му приключи, идва времето на лавандулата.
„След рекордните 300 тона лавандулово масло, които бяха произведени в България през 2017 година, сега производителите отново очакват добра реколта. Вероятно ще постигнем същите количества“, прогнозира изпълнителният директор на Българската национална асоциация по етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕМПК) Гергана Андреева. Що се отнася до розовото масло, според нея тази година производството най-вероятно е в рамките на 1,2 – 2 тона, като тук влияят и непродадени количества от миналата година.
Какво се случи всъщност тази година? Методи Стефанов припомня, че кампанията започна много рано и розите изцъфтяха едновременно. Това доведе до пик и невъзможност тези количества да бъдат поети от преработвателите.
„Това даде възможност спекуланти на пазара да купуват под средната цена, което, от своя страна, доведе до напрежение и протести. От друга страна, това бе прекрасен пример, че производителите трябва да се договарят с преработвателите директно и да се прескачат прекупвачите“, коментира той.
По думите му като цяло основните фирми преработватели имат стабилни пазари в годините. Но според него „с тази нестабилност във вътрешния пазар е трудно да се завоюват нови пазари“.
„България е изправена пред предизвикателствата на пазара - да се бори за челното място на производител на етерични масла, но и да задържи тази позиция, за което трябва да се работи в синхрон с държавата“, смята предприемачът.
Гергана Андреева очаква до края на юни да видим проект на закон за розопроизводството, който браншът поиска в разгара на протестите. Според преработвателите нормативният акт ще гарантира качеството на посадъчния материал и на крайния продукт. Очаква се в проекта да залегне и контрол върху дестилериите. Крайната цел е „да се схрани доверието в предлагания продукт“.
По време на протестите земеделският министър Румен Порожанов изтъкна,че основният проблем бе в голямата реколта на рози и възможността да бъде изкупен цветът. Проблемът настъпи според него и заради многобройните земеделци без договори с дестилериите, голяма част от които не са регистрирани. „Дестилериите са 30-40, а няколко имат налични количества розово масло и не са отворили за преработка тази година“, отбеляза тогава Порожанов, като подкрепи идеята за специално законодателство.
„Конкуренцията в световен мащаб се засилва и, ако лежим на постигнатите резултати и се самозалъгваме, че сме единствени, много бързо може да настъпи голяма криза“, категоричен е Методи Стефанов.
Що се отнася до качеството, неговата компания произвежда собствен посадъчен материал за производството на лавандула. Предприемачът разказва, че до това решение се е стигнало, след като хибридните сортове не са показали необходимите характеристики на крайния продукт.
В страната площите с лавандула растат, а производителите стават все по-взискателни към посадъчния материал, допълва Методи Стефанов. Той представи насажденията и дестилерията пред Европейската мрежа на селскостопанските журналисти (ENAJ). Посещението на медиите бе организирано от Асоциацията на селскостопанските журналисти в България (АСЖБ) в партньорство с агроминистерството. Журналистите посетиха страната в рамките на инициативите на българското председателство на Съвета на ЕС.
08:44 | 14.09.22 г.