Законът за бичната грижа, предложен основно от майките на децата с увреждания, решава проблемите им частично, и то за сметка на други хора с увреждания. Около това мнение се обединиха пред БНТ лидерите на синдикалните организации КНСБ - Пламен Димитров, и КТ „Подкрепа“ - Димитър Манолов.
Те напомниха, че са се обявили против оставката на социалния министър Бисер Петков не от сантимент, а защото той е безспорен специалист в областта си и не е политическа фигура.
Припомняме, че през изминалата седмица социалният министър Бисер Петков подаде оставка заради невъзможност да се справи с исканията на майките на децата с увреждания, а впоследствие оставката му не бе приета.
Бисер Петков е един от най-добре подготвените министри в кабинета и не е политически ангажиран, заяви Пламен Димитров от КНСБ. Казусът, заради който му бе поискана оставка, не е от вчера и не може да бъде решен бързо, заради което е последвала моментална ответна реакция.
Реформите в сферата не се правят на площада, но не можем да пишем законите така. Втора година се подготвя закон, който урежда фазата на изплащане на втория стълб на частните пенсионни фондове. Изключително тежък въпрос, по който се работи активно от години и мога да кажа, че Бисер Петков е еди от малкото специалисти в тази област, каза Пламен Димитров, лидер на КНСБ. Другият важен въпрос по думите на Пламен Димитров е този за минималната работна заплата.
В случая с Бисер Петков не става дума за емоционална подкрепа, заяви Димитър Манолов. Петков е бил дълго време директор на НОИ, което му дава несъмнена експертиза. Петков добави, че синдикатите са работили с министъра по проекти, които са били пред финализиране, а идването на нов министър би върнало положението в началната им точка.
Относно предложения закон за личната грижа Димитър Манолов, лидер на КТ „Подкрепа, каза: „Когато започваш да уреждаш проблема на парче, ще сбъркаш. Има около 80 хиляди души с увреждания, които се нуждаят от чужда помощ. Тук се предлага решение на 10 хиляди от тях”.
Пламен Димитров и Димитър Манолов се обединиха около мнението, че законопроектът за личната грижа, предложен от майките на децата с увреждания, не разрешава проблема напълно.
През 2016 г. беше решен един ключов въпрос за децата с тежки увреждания. Не знам защо има деца в инвалидни колички пред парламента в момента. Наистина не знам, защото проблемът, който не остана решен през 2016 г. и трябва да се постави на масата сега, е на тези, които са над 18 години с увреждания над 90%, каза Пламен Димитров.
Той напомни, че от 2016 г. на дете с увреждания над 90% се полагат 1250 лв. сумарно на месец, когато навърши 18 г., сумата става 378 лв.
Майките са прави да питат какво става после? Тук е проблемът, но той няма да бъде решен с този закон, допълни той.
Философията на закона предлага навършилите 18 г. да бъдат изолирани в семейната среда, а не да се направят опити да бъдат интегрирани в обществото, допълни Димитър Манолов. Не е хубаво да се „свири на струните на обществената чувствителност“, като се показват деца, при положение че законовият им казус е в някаква степен уреден, заяви той.
Сигурно е, че не е перфектно уреден. Може да се търсят и други решения, но идеята да търсиш възможност да решиш проблема само на една част от хората с увреждания за сметка на останалите, не е решение, каза Димитър Манолов.
Манолов и Димитров напомниха, че синдикатите се борят отдавна за решаване на проблемите на хората с увреждания и ще продължат да го правят, дори общественото внимание да се измести от това.