През последните 15 години се направиха опити за превъоръжаване на българската армия, но с приоритети, които бяха извън най-важните критерии за бойните ѝ способности. Наблегна се на транспортни средства за сухопътни войски, транспортни самолети, транспортни хеликоптери. Поради неяснота във финансирането и недоброто управление на сложни проекти разходите бяха по-високи, а придобитите средства не бяха използвани по най-ефективния начин. Всичко това трябва да бъде взето предвид при стартирането на мащабна програма за превъоръжаване.
Това каза Велизар Шаламанов, бивш министър на отбраната и експерт по сигурността, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Шаламанов посочи и липсата на ясна финансова рамка за целия обхват на програмата като един от основните ѝ недостатъци.
"На България ѝ липсва още система за управление на придобиване на техника за управление на риска,“ допълни той.
Шаламанов посочи и факта, че изискванията са частично покрити и все пак не може да се говори за цялостна и завършена способност на страната.
Ако няма дългосрочен ангажимент на парламента за цялостно финансиране на превъоръжаването, можем да започнем с тези проекти, да стигнем донякъде и да блокираме. Без цялостен подход рискът е много голям.
Шаламанов уточни, че цялостният подход на държавата и предприеманите мерки в областта все пак трябва да се разглеждат в контекста на НАТО.
„Независимо, че превъоръжаването и разходите за охрана са наша отговорност, те се случват в рамките на НАТО и ЕС. Никой не очаква нашите въоръжейни сили да имат всички способности, те трябва да бъдат планирани в процеса на отбранително планиране на НАТО. Това ще намали броя на техника, която ние трябва да придобием и ще ни позволи тя да бъде по-висококачествена и високоефективна“, смята експертът по сигурността.
Вижте във видео материала целия разговор по темата.
01:22 | 14.09.22 г.