По-голямата част или близо 70% от потребявания в страната тютюн за пушене е нелегален. Това е един от изводите от проучване на „Алфа рисърч“, поръчано от Института за пазарна икономика (ИПИ), което бе представено на конференция днес.
Средната цена на 1 кг нелегален тютюн е около 40 лв., средна цена на една цигара от такъв тютюн е около 4 стотинки, а за 14 цигари дневно сметката излиза около 56 стотинки, става ясно още от данните. Годишните приходи от недеклариран тютюн за престъпния свят са около 22,4 млн. лв.
Моментната картина, регистрирана чрез показани или описани от респондентите пакети тютюн, показва много висок дял на нелегалните продукти (70%). Анкетираните споделят, че купуват разфасовки между 30 и 1000 грама, като често пакетите нямат обозначени марки, а цените варират при едни и същи грамажи на тютюна. В 70% от случаите респондентите не са носили със себе си опаковките, от които пушат, или са отказвали да покажат тютюна си, обясниха още от „Алфа рисърч“.
Общо сред пушачите на тютюн 2/3 или не знаят каква марка пушат, или заявяват, че тютюнът няма марка. В 57% от случаите тютюнът няма бандерол или не става ясно с какъв произход е. Подобни са дяловете и при установяването на предупредителни надписи и изображения за вредите от тютюнопушенето, които също са един от белезите, че продуктът е легален - в 62% от случаите липсват такива. Разликите в цените на нелегалния и легалния тютюн са огромни – на фона на средна цена на легален пазар от 12,5 лева за 50 грама тютюн с бандерол, този без бандерол струва според анкетираните едва 2 лв. или поне 6 пъти по-малко.
Над 11% от пушачите споделят, че през последните години им се е случвало да пушат нелегални папироси. Според ИПИ става дума за 250 хил. души. Те се считат за рискова група, която при определени условия би била склонна да потребява необложени тютюневи изделия.
Над 90% от цитираните 250 хил. пушачи споделят, че основната причина да търсят незаконни продукти е цената.
Попитани откъде си ги купуват, хората в тази група дават по няколко отговора, като водещите са от близки/приятели (37,8%), от улицата (35,7%) и от открит пазар (25,9%). Близо половината споделят, че през последната година-две цената на нелегалните цигари се е повишила – средната цена на описаните опаковки, непредназначени за местния пазар, е достигнала 3,50 лв. или около 70% от средната цена на легалния пазар.
Най-висок дял на хората с цигари, непредназначени за местния пазар, е регистриран в Свиленград (17,4%), Плевен (16,6%), Хасково (13,2%) и Видин (9,9%). В Габрово нивата са най-ниски – едва 0,6% дял на хората с цигари, непредназначени за местния пазар. На въпроса дали през последните 2-3 години са си купували нелегални цигари, най-висок дял на отговорилите положително се регистрира в Плевен (31,4%), Свиленград (30,3%), Благоевград (24,4%), Кюстендил (23,6%) и Хасково (20,1%).
Прави впечатление, че няма пряка зависимост между нивата на нелегално потребление и опитите за укриването му. Докато в Свиленград и Хасково почти половината респонденти не са били склонни да покажат опаковката, която имат, то в Плевен и Видин, където потреблението на такива продукти също е над средното за страната, респондентите не са имали такива притеснения.
Според ИПИ основните причини хората да ограничават или спират пушенето са здравни. Над 40% от анкетираните пушачи са правили опит да спрат цигарите, като почти всички са го сторили със собствени усилия. Над половината от тези 40% посочват на първо място здравословните причини за това си решение. В същото време, макар че цели 60% споделят, че не биха преминали на незаконни цигари в никакъв случай, други близо 20% от анкетираните пушачи споделят, че биха търсили такива продукти при рязко покачване на цената на легалния пазар.
„Посочените по-горе потребителски нагласи на пушачите още веднъж потвърждават, че една лоша акцизна политика – например с рязко покачване на акцизната тежест, води не толкова до спад в пушенето, а до преминаване към незаконни продукти. Това се случи и през 2010 г., когато акцизът върху цигарите беше рязко повишен и нелегалния пазар скочи до над 30% от общото потребление“, коментира още Петър Ганев от ИПИ.
Той препоръча физическият контрол на държавните органи (МВР и Агенция „Митници”) във фабриките в страната да остане засилен, тъй като дава резултат. Според него това е най-видимо през 2015 г., когато засилването на този контрол рязко понижи нивата на незаконната търговия с цигари. Подобна кампания има и от началото на 2018 г. и тя най-вероятно също ще даде добър резултат.
От ИПИ предлагат още да се запазят акцизните нива върху цигарите в средносрочен план – акцизите за пореден път бяха повишени през последните три години до достигането на актуалната европейска цел през 2018 г. Към момента няма нова европейска цел и съответно е по-добре да не се предприема ново покачване, което може да повлияе негативно на пазара, твърдят икономистите.
12:12 | 14.09.22 г.