Няма да се прекратяват договори с лечебни заведения заради новоприетата Национална здравна карта. Това каза пред журналисти министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Документът е с едногодишен срок на действие. Следващата година ще се изработи нова здравна карта, обясни министърът, цитиран от БТА.
Правителството утвърди Националната здравна карта на България на днешното си заседание. Чрез нея се определят и планират на териториален принцип потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ и се осъществява националната здравна политика.
В документа, приет днес от Министерския съвет, са добавени нови 608 легла за активно лечение към първоначално предложените 32 873, уточняват от пресслужбата на кабинета.
При 75% използваемост със сигурност се гарантира нивото на хоспитализациите от миналата година, увери министърът. И отново подчерта, че финансирането на лечебни заведения е на база извършена дейност, а не за брой легла. По думите му пациенти няма да бъдат връщани от лечебните заведения.
Нова здравна политика ще се формира с новия здравноосигурителен модел, който ще бъде изработен до края на юни, каза още здравният министър.
По повод изказването на премиера Бойко Борисов, свързано с корупция в здравеопазването, министър Ананиев коментира, че средствата, разпределяни от НЗОК, не се използват по най-ефективния начин и ръководствата на някои лечебни заведения имат немного добри практики.
БЛС: Философията на новата карта е объркана
Българският лекарски съюз (БЛС) и Национално сдружение на общините са двете организации, които категорично отхвърлиха така направеното предложение за здравна карта.
„Съществуващите диспропорции в параметрите на новата здравна карта са прекалено очевидни, за да бъдат подминати“, коментира д-р Венцислав Грозев, председател на БЛС, цитиран от пресцентъра на организацията.
„Националната здравна карта не следва да бъда рестриктивен инструмент за пациенти и лечебни заведения, а подход за анализ потребностите на нацията от лечение по области и база за проследяване здравния статус на държавата по региони“, допълва д-р Грозев.
Според БЛС философията на новата карта е объркана и съществуват реални предпоставки вместо тя да изпълни функцията си на подпомагащ здравната система стълб, да се окаже поредният финансов инструмент за лимитиране и едностранчиво бюджетиране на системата. „В дългосрочен план на изпълнение, този вариант на здравна карта ще доведе до крайна невъзможност за развитие на иновативна медицина и отлив на кадри от болничното здравеопазване“, допълва председателя на съсловната организация.
Лекарският съюз е категоричен, че не е ясно на какъв принцип са подготвени предложенията в проекта на здравната карта при положение, че той не е изработен и разглеждан по същество от сформираната Национална комисия за изработване на националната здравна карта.
Друга причина за отказа на организацията за приемане на здравната карта е и липсата на отразените анализи и възражения на областните комисии, отговорни за изготвяне на областни здравни карти. Според БЛС основните диспропорции идват точно от тези неотразени анализи, тъй като те в най-обективен вариант показват състоянието и потребността на регионите от медицинска помощ.
„Самият министър казва, че до няколко месеца ще предложи абсолютно нов модел на здравеопазване, който ще наложи промени в здравната система. Поради тази причина от БЛС предложихме да удължим срока за приемане на картата, за да може тя да бъде адаптирана към новата стратегия и да изпълни със съдържание функцията си. Сега ще трябва да се случи обратното – новият модел да се нагажда към новата здравна карта, която очевидно не е напълно завършена и удовлетворителна за хората“, коментира д-р Грозев.
От съсловната организация са категорични, че вариантът на тази здравна карта и акта на приемането му ще бъде оспорен по съдебен път, особено в частта с методиката за разпределение на леглата по ниво на компетентност.
18:46 | 11.09.22 г.