България отговаря на три от четирите икономически критерия, необходими за приемането ѝ в еврозоната. Това става ясно от публикувания днес доклад за конвергенция на Европейската комисия, който разглежда напредъка на страните по пътя на еврото.
Според данните страната ни спазва изискванията, свързани с ценовата стабилност, с публичните финанси и с дългосрочните лихвени проценти.
Единственото условие, което разделя България от членството, е критерият за обменния курс, като законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора от Маастрихт. На практика страната ни няма как да отговори на критерия за обменния курс, защото, както е посочено и в доклада, тя не е в механизма ERM II, известен още като чакалня за еврозоната. Затова е и посочено, че нито една от разгледаните в документа страни не изпълнява този критерий.
Според текста от предишния доклад за конвергенция от 2016 г. са внесени известни изменения в основния закон на Българската народна банка (БНБ), но не и такива, които да засягат несъвместимостите, отбелязани в него. По тази причина забележките в него до голяма степен се повтарят и в последния.
Посочва се също, че в Закона за БНБ има редица недостатъци като този за ситуациите, в които може да бъде освобождаван управителят, както и не е приложена приетата от Европейската централна банка забрана за парично финансиране и олихвяване на правителствените депозити от националните централни банки. ЕК обаче пояснява, че управляващите в България са поели ангажимент в рамките на 2018 г. да направят нужните поправки в Закона за БНБ.
Докладът, публикуван днес, обхваща седем държави членки извън еврозоната - България, Чешката република, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция.
В него се констатира, че като цяло тези държави членки са постигнали значителна номинална конвергенция, но понастоящем нито една от тях не отговаря на всички формални условия за присъединяване към еврозоната.
Освен нашата страна, само още Хърватия изпълнява всички критерии без този за валутния курс.
„Приветстваме настоящата работа на българските органи за включване във валутния механизъм (ERM II), така че да бъде изпълнен и критерият за стабилност на валутния курс“, посочва заместник-председателят на ЕК, отговарящ за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис.
В същото време по-рано днес по време на пресконференция той призна, че за приемането в еврозоната се поставят нови, допълнителни изисквания.
Присъединяването към еврозоната вече ще бъде обвързано с включване в Банковия съюз, посочва БТА.
Това се дължи на поуките, които извлякохме от кризата - трябва да осигурим устойчивост не само на обществените разходи, но и на финансовия сектор. Затова банковият сектор е подложен на строг надзор в държавите, които очакват да въведат общата валута, поясни Домбровскис.
ЕК приветства желанието на България да се присъедини към „чакалнята на еврозоната“ и работата на българското правителство в тази посока, добави той. Готови сме да предоставим финансова помощ за тази цел със следващия бюджет на ЕС. Следващите стъпки трябва да бъдат определени от Европейската централна банка, допълни Домбровскис.
Основни забележки
Една от забележките на ЕК спрямо страната ни е несъответствие в законодателството по отношение на разпоредбите за отстраняване на гуверньора на БНБ от поста.
Също така забележки има и по отношение на независимостта на централната банка. Според комисията в настоящия си вид законодателството дава възможност правителството да упражнява предварително влияние върху паричните политики на БНБ. „От деня на официалното приемане на еврото в България или след като споразумението за валутния борд бъде прекратено, това може да представлява несъвместимост в областта на независимостта“, се посочва в текста.
Що се отнася до бизнес средата България се представя относително по-зле от повечето държави членки на еврозоната в международното класиране, посочва текстът.
Тук основните предизвикателства пред институционалната рамка включват борбата с корупцията, подобряването на съдебната система, облекчаване на административната тежест върху корпорациите и подобряването на качеството на обществените услуги.
Също така държавната администрация се представя по-зле спрямо световните показатели за управление на Световната банка.
Макроикономически данни
Според доклада българската икономика нараства стабилно, като през миналата година двигателят на растежа е изместил фокуса си от външните фактори към вътрешното търсене. Ръстът на реалния БВП за 2017 г. е в размер на 3,6%, което представлява 0,3 пр. п. по-малко от предходната година. Ръстът на заплатите и подобрените очаквания на домакинствата са имали положителен ефект върху потреблението.
В същото време инвестициите започват бавно да се възстановяват от понижението си през 2016 г., като доверието на бизнеса се подобрява. Въпреки това публичните инвестиции продължават да намаляват и през миналата година, а основната причина е, че изпълнението на финансираните с европейски средства проекти е по-бавно от очакваното.
Икономическият растеж се очаква да остане силен и през тази година, като очакванията са той да е в размер на 3,8%.
*Актуализирано в 15,15 часа