На срещата на високо равнище ЕС-Западни Балкани, която се проведе в София, ЕС потвърди "недвусмислената" си подкрепа за членството на Западните Балкани. В декларация ЕС се ангажира да заздрави и ускори действията си на всички нива, за да подкрепи политическата, икономическа и социална трансформация на региона.
Дали декларацията от София е безспорен успех или по-скоро крачка назад относно бъдещето на Западните Балкани?
Според Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, обаче след приетата в София декларация се замъгли хоризонтът за членството на Западните Балкани в ЕС.
“Проблемът не е, че няма конкретна дата за присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз, а че след приемането на декларацията в София се замъгли хоризонтът за членството”, коментира той по БНР.
Експертът разграничи събитието от политиките. “Ние имахме едно успешно събитие, което постигна възможното, но ролята на едно председателство не е организирането на събития, а генерирането на политики и през призмата на политиките на Европейския съюз за Западните Балкани декларацията от София беше по-скоро крачка назад”, смята Кючуков. Крачка назад както в сравнение със Солунския дневен ред, така и със стратегията на Европейската комисия, която беше предложена само преди три месеца, поясни той.
По думите на Кючуков липсват два основни политически момента в декларацията, които очертават бъдещето на Западните Балкани. Изчезна изобщо темата разширяване. Терминът разширяване на Европейския съюз със Западните Балкани беше заменен с европейска перспектива. Всеки, който познава терминологията на Европейския съюз, знае, че това е най-ниският ангажимент към съответната страна, който незадължително завършва с членство", посочи експертът.
Целият процес, свързан с разширяването, минава през няколко много трудни промени, на които трябва да станем свидетели, обясни от своя страна политологът Владимир Шопов, бивш съветник на външния и вътрешния министър.
"Най-същественият проблем е, че след 2008 година условно в Западна Европа, по-малко в Източна Европа, имаше една много дълбока трансформация на начина, по който се възприема света и на начина, по който се възприема мястото на Европа в света. За съжаление мястото на Западните Балкани и на цяла Югоизточна Европа не е особено видимо в тази нагласа, доколкото всички, когато погледнат към нашата част на света, виждат по-скоро рискове, отколкото възможности, нещо, което не беше по наше време. От тази гледна точка не е толкова изненадващо, че бюджетът на Европейския съюз е все по-неадекватен на задачите, които и елитите, и гражданите поставят. Въпросът за размера на бюджета е част от една много широка композиция от промени, на които трябва да станем свидетели, за да можем наистина да направим крачка напред".
Целта на срещата в София беше Европейският съюз да покаже, че е ангажиран със стабилността на Балканите, коментира Бисерка Бенишева, член на Атлантическия клуб и бивш посланик в Унгария и Ирландия. Европейската перспектива, която беше препотвърдена със заключителния документ, все още остава с отворен времеви хоризонт, посочи тя.
“Срещите на върха на Европейския съюз са рутинен формат. Съюзът постоянно се среща със своите глобални партньори. Новото е, че именно в Солунската декларация от 2003 година е записано като ангажимент да има редовни срещи на върха между региона и Европейския съюз, а този ангажимент досега не беше изпълнен", посочи експертът.