Единственият и най-голям риск за банковия сектор, който е неизчислим и неконтролируем и не подлежи на никакви надзорни мерки, е политическият риск. Това коментира пред БНР експертът и журналист от вестник „Банкеръ“ Петър Илиев, припомняйки си някои от най-значимите събития от света на финансите, намерили място на страниците на изданието. Вчера седмичникът отпразнува 25 години от излизането на първия си брой.
Първото голямо събитие, в чието отразяване Илиев е участвал, е сделката по уреждане на просрочените задължения на България към Лондонския клуб. Сред най-значимите събития от света на финансите изпъква и крахът на Корпоративна търговска банка (КТБ) и именно политически са причините фалиралата банка да не бъде преструктурирана, категоричен е Илиев.
"Преструктурирането означава, че собственикът е наказан, тъй като губи собствеността върху банката. Но ако това беше станало, сега всички вложители на тази банка щяха да са си взели парите", обясни журналистът.
Това, че ще влезем в ERM II, не значи, че бързо ще влезем в еврозоната, коментира Илиев последните новини около дебата за подаването на документи за членство във валутния механизъм.
"Обществените нагласи, пък и нагласите на бизнеса не толерират специализираната журналистика. Ще бъде така, докато не настъпи поредната страшна финансова и икономическа криза", посочи още Илиев.
Друг важен сюжет, белязал ерата на Симеон Дянков и свързан с добре познатата на всички ни метафора за държавния бюджет като "малка постна пица", Илиев коментира така: "Тогавашният шеф на финансовото министерство, аз няма да го нарека финансов министър, направи всичко възможно всичките тези финансови и здрави основи да ги срине".
От Националното радио отправят и едно професионално предизвикателство пред Петър Илиев - да обясни термина брейди облигации за 20 секунди. "Дългови ценни книжа, които държавата, която е лош длъжник, издава и с тях се заменят тези лоши кредити", дава дефиниция журналистът и коментира сделката на Милен Велчев, когато брейди облигациите се заменят за глобални.
"В Европейския съюз не приемат държава, която има брейди облигации - това е "стигмата", че ти си фалирал". Велчев също защитава сделката, но предшественикът му Муравей Радев я оспорва, дори от парламентарната трибуна. Радев е сред авторите на друга сделка за част от българския дълг, която според Петър Илиев е брилянтна.
"Купиха на международните пазари за 25 цента за долар дългове на банка на СИВ и казаха, че ще прихванат тези свои взимания едно към едно. За да погасим дълг от три милиарда, платихме една четвърт от него, при това "ударихме през ръцете" руснаците", припомни Илиев. Освен управлението на суверенния дълг той е отразявал и създаването на модерната банкова система у нас, както и банковата криза от края на 90-те години.
"Аудиторията беше изпаднала в амок. Вложителите не загубиха парите си заради фалита на банките, те загубиха парите, защото инфлацията ги изяде". Валутният борд "дойде, защото правителството на Жан Виденов отказа да подпише споразумение с Международния валутен фонд и останахме без валутен резерв", припомни още финансовият журналист от вестник „Банкеръ“.
19:46 | 13.09.22 г.