Положителните ефекти от евентуално присъединяване на България към еврозоната са свързани с очаквания за повишаване на инвестиционната активност, повишаване на интегрирането на България към икономиката на еврозоната и ЕС.
Това каза Димитър Чобанов, преподавател в УНСС, в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.
Той коментира какви се очаква да бъдат положителните ефекти от евентуално присъединяване на България към еврозоната и какви са предизвикателствата.
"По линия на тези инвестиции би трябвало да доведе до още по-голяма търговия с ЕС и еврозоната, намаляване на размера на транзакционните разходи, които правят българските граждани, когато се налага да пътуват", посочи финансистът.
Според него приемането на България в еврозоната ще доведе до доста сериозно намаляване на разходите за част от хората и компаниите.
"За сметка на това банките и чейндж бюрата могат да загубят част от своя бизнес, но като цяло за икономиката ефектът може да се очаква да бъде положителен. Нетният ефект ще бъде положителен, категоричен е Димитър Чобанов. – По-тясната интеграция с ЕС, разглеждането на България като по-сигурна среда за инвестиции, като равностоен партньор ще повиши като цяло имиджът на България. Може да се очаква повишаване на кредитния рейтинг на България, а от там и кредитния рейтинг на частния сектор, което означава, че външното финансиране също би трябвало да поевтинее за България, което също ще доведе до спестяване на разходи за българската икономика."
По думите на финансиста част от опасенията за негативни ефекти върху България от приемането в еврозоната са свързани с евентуално увеличение на цените на стоките и т.нар. "закръгляне". “Опасенията са, че е "възможно в резултат от влизането в еврозоната цените да се удвоят, а заплатите да останат същите. Това никъде не се е случило и в България няма да стане. Това е нещо, което е доста необоснована пропаганда срещу влизането в еврозоната. Няма никакви основания това да се случи. Дори ако доставчиците на стоки и услуги се опитат драстично да вдигнат цените, пазарната конкуренция няма да го позволи", убеден е Чобанов.
Той смята, че подобен ефект на "закръгляване" може да има преди влизането на еврото и малко след това, но като цяло влизането в еврозоната е стремеж България да стане част от една относително нискоинфлационна валута".
“В момента българският лев е фиксиран към еврото, подчерта Чобанов. – Няма основания преминаването към самото евро да доведе до трайно по-висока инфлация, освен ако то не допринесе за по-висок икономически растеж, по-бърз растеж на доходите и от там - малко по-бърз растеж на цените. Но, според мен, това ще бъде поносимо."
Преподавателят в УНСС смята, че „пътят със сигурност не е гладък и фактът, че България, десет години след приемането ѝ в ЕС, още е далеч от крайната цел, е показателен”.
Той препоръча „България да изпълни критериите за членство в ЕС, които досега не бяха изпълнени" и конкретизира, че трябва да има коригирани макроикономически дисбаланси, както и реална конвергенция - приближаване на средните доходи в страната поне до 70% от средните доходи в ЕС”.
Ще доведе ли приемането на България в еврозоната до спад на лихвите по кредитите?
Вижте повече във видеото.
Кои са факторите, необходими за изграждане на устойчив паричен съюз в ЕС, защо се стигна до кризата в еврозоната след 2010 година и кои са оптималните за България траектория и момент за присъединяване към евровалутата – това са само част от въпросите, които експерти от финансовата и банковата сфера ще дискутират на „Клуб Investor.bg – Банки и финанси 2018“. Събитието ще се проведе на 9 май от 14 часа в Capital Fort, бул. Цариградско шосе 90, София.