През 2017 г. линията на бедност общо за България e 351,08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,66 милиона лица, или 23,4% от населението на страната. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“.
В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 13,9%, а относителният дял на бедното население е увеличава с 0,5 процентни пункта.
Данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 23,4 до 29,2%, или с 5,8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44,8%, или с 21,4 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (58,7% за 2017 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 8,2 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.
През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18-64 години намалява спрямо предходната година с 1,6 процентни пункта до 10%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2,9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 65,6%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява приблизително 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е 1,8%.
Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и домакинствата с три и повече деца. Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. се наблюдава при едночленните домакинствата с лице на възраст над 65 години - с 10,8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с двама възрастни и едно дете (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (12,6%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 20,2 процентни пункта по-висок отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 29,3 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
Образователното равнище оказва силно влияние върху риска от бедност независимо от етническата принадлежност - и при трите основни етнически групи с нарастване на образователното ниво рискът от бедност за работещите лица намалява. Рискът от бедност за лицата с начално и без образование е 28 пъти по-висок в сравнение с риска от бедност при лицата с висше образование за българската етническа група и 5 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, определили се като роми – 73,2% с начално и без образование са бедни, докато при лицата с висше образование няма нито един беден.
Що се отнася до материалните лишения на домакинствата най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (52.6%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (53.2%). Успоредно с това 2.7% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.6% - цветен телевизор, 8.3% - автоматична пералня, а 31.6% - потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден. Една трета от лицата в домакинствата изпитват затруднения при плащането навреме на разходите, свързани с жилището, а 36.4% се ограничават при отоплението на жилището си.
Комбинирането на трите показателя - лица, живеещи в риск от бедност, с материални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност, показва, че през 2017 г. 38,9% от населението, или 2,766 милиона лица, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 1,5 процентни пункта спрямо 2016 г., повече при жените - с 1.7 процентни пункта, в сравнение с мъжете - с 1,3 процентни пункта.
През 2017 г. 29,2% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 2,7 процентни пункта по-малко спрямо 2016 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 12,6 процентни пункта.
През 2017 г. всяко осмо от десет деца (80,1%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 32 пъти по-малко, или 2,5% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е шест пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.