Българите ще бъдат най-бедните в Европейския съюз (ЕС), докато не бъдат приети нови страни-членки. Това заяви в ефира на Нова телевизия финансистът Емил Хърсев.
Той е категоричен, че за „бедстване“ на повече от една трета от българите не може да се говори. Изказването му е по повод данните на Евростат, според които около 30% от населението в страната живее в сериозен риск от бедност.
България е страната с най-бързо покачване на доходите, работните заплати и националното богатство. Миналата година има 10% ръст на работните заплати, над 8% ръст на доходите, подчерта Хърсев.
"Обичаме да се изживяваме като страдащи, макар че обективно погледнато не живеем толкова зле. Няма да имаме скоро доволно поколение и слава Богу, защото недоволството е двигател на промени“, категоричен е финансистът.
„Ако трябва да имам Бентли, аз сигурно мизерствам – аз нямам Бентли. Всъщност, българите при всички случаи са сред единия милиард от населението на Земята, който живее най-добре. Това не може да се каже за индийците, въпреки че Индия има много по-голям растеж, отколкото България“, посочи още Хърсев.
Според него има един фактор, които не се отчита както от Евростат, така и от Българска народна банка (БНБ). Става дума за приходите от чужбина в размер на около 1 млрд. евро, които обаче не попадат в статистиката и на БНБ.
„Българския гурбетчия носи по джобовете, носи в торбите, кара движимо имущество“, обясни финансистът.
В Investor.bg неведнъж сме писали по темата за средствата, които сънародниците ни зад граница пращат на своите близки тук. По последни данни само за миналата година, по официални канали, те са пратили в България 1,15 млрд. евро. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Освен това БНБ отчита само преводите над 2 500 евро.
Според Емил Хърсев в психологията на обществото ни е заложено да сме недоволни, въпреки че не живеем толкова зле. По думите му задлъжнялостта в България е под средното ниво в ЕС.
„Има едно израждане на тази тема и по-скоро това не е проблем на икономиката като цяло, а на банковата система и на ефективността на определени банкови продукти. Опасно е да се завъртим твърде силно по спиралата на бързите кредити, които са с много висок риск. По-скоро банките трябва да помислят за такива продукти, които биха могли да се ползват от голямата част от населението, да са достатъчно бързи и гъвкави, но да не са толкова рискови“, коментира още финансистът.