С редакционно предложение на депутата Делян Добрев (ГЕРБ) по време на обсъжданията за последните промени в Закона за енергетиката депутатите от енергийната комисия одобриха ограничения за производители, които искат да влязат на регулирания пазар на електроенергия. Предложението предвижда Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да отказва квоти за производители, чиито ценови заявления надхвърлят с 10% прогнозната пазарна цена за регулаторния период.
Добрев обясни, че причината за тази промяна са ценови заявления от три дружества, които досега не са участвали на регулирания пазар - ТЕЦ Бобов дол, ТЕЦ Марица 3 и ТЕЦ Варна. Техните заявления значително надхвърлят пазарните цени, а решение на съда задължава всеки производител, който поиска да участва на регулирания пазар, да получава квота от КЕВР.
Ограничението беше приветствано от председателят на регулатора Иван Иванов, който присъства на заседанието. "Ако тази промяна не бъде гласувана, регулаторът няма да може да даде балансирано решение за енергетиката", категоричен беше той.
Изчисленията на работодателите са, че с искането на ТЕЦ-овете цената на електроенергията на регулирания пазар ще се повиши с 16%. Искането беше определено като недопустимо и "нова ненотифицирана държавна помощ" от председателят на АИКБ Васил Велев.
Той предупреди, че работодателите ще сезират Европейската комисия, ако КЕВР даде квоти на трите централи и допълни, че в момента няма дефицит, за да се изкупува скъпа енергия. "Пазарът определя цената, не законът", заяви още Велев по време на заседанието на енергийната комисия.
Според Рамадан Аталай (ДПС) обаче именно с тази промяна в законодателството ще има намеса в работата на КЕВР и ценообразуването. Право на регулатора е да определи кой ще влезе и кой ще излезе от регулирания пазар, с какви количества и при какви цени. Искрен Веселинов (Обединени патриоти) контрира, че квотите не могат да бъдат раздавани без контрол. В крайна сметка депутатите гласуваха почти единодушно за промяната, като само Аталай се въздържа.
С промените в Закона за енергетиката депутатите задължават енергийния министър в срок от 18 месеца след влизането в сила на текстовете да изготви стратегия за развитието на енергийния сектор и да я внесе в Министерския съвет и Народното събрание.
Първоначалните текстове бяха за срок от 6 месеца, но енергийният министър възрази, че той е твърде кратък предвид, че има действаща енергийна стратегия до 2020 година, предстоящите промени в европейското законодателство в областта и тежката съгласувателна процедура на един такъв проект.