Новите цифрови технологии имат потенциал да направят революция в земеделието, заяви европейският комисар по цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел на форума "Заедно за силно цифрово земеделие".
Предизвикателствата пред земеделците в Европа са огромни: от тях се иска с по-малко да произвеждат повече и по-добре, да се справят с фактори като климатичните промени и глобалните пазари и всичко това в условията на цифрова трансформация, коментира тя.
Комисарят припомни, че остава сериозна цифрова пропаст между селските райони, където едва 40% от домакинствата в Европейския съюз (ЕС) имат достъп до бърз широколентов интернет. Докато в градските райони такъв достъп имат 76%.
Липсата на свързаност има висока цена, включително за земеделието, изтъкна Мария Габриел и декларира, че цифровизацията на сектора е приоритет на Европейската комисия.
Тя съобщи, че в рамките на следващата работна програма по стратегията Хоризонт 2020 за периода 2018 – 2020 г. над 100 млн. евро ще бъдат инвестирани в цифровата трансформация на земеделието.
Агроминистърът Румен Порожанов съобщи, че ще се заеме със стратегия за цифровизация на българското земеделие веднага, след като приключи европредседателството. Стратегията ще обхване както големите, така и малките стопанства. Такава стратегия вече има в Унгария, стана ясно на форума.
За бъдещата многогодишната финансова рамка на Евросъюза Порожанов коментира във връзка с Brexit очертаващия се дефицит от 20 млрд. евро годишно. Най-вероятно ще последва ръст на вноските на държавите членки над сегашния 1% от БВП.
Агроминистърът съобщи още, че по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) фермерите ще могат да кандидатстват от есента с проекти за иновации по мярка мярката 16.1. Бюджетът е 20 млн. евро, с таван за един проект 1 млн. евро.
„Към 2020 година девет от десет работни места ще изискват дигитални умения“, заяви министърът на българското председателство Лиляна Павлова.
Електронното земеделие е един от инструментите по пътя към устойчивост, коментира на форума представителят на FAO Реймънд Йеле. Той припомни прогнозата, според която населението на планетата ще достигне 10 млрд. души 2050 г. В същото време проблемите с глада се задълбочават - от 707 млн. души, засегнати през 2015 г., се очаква да нараснат на 880 млн. души.
Политиците в Европа разбират, че ИКТ технологиите може да доведат до по-устойчиви приобщаващи хранителни системи. В същото време трябва да се справим с проблемите с климата, които могат да се отразят на хранителната сигурност, коментира експертът.
20:02 | 13.09.22 г.