УниКредит: Инвестициите ще са основен двигател на растежа в България занапред

Процесът на възстановяване в България, подобно на останалите страни от Централна и Източна Европа, започна с износа. С известно забавяне към него се присъедини и потреблението, а последни – инвестициите, като в България това се случва след период на стагнация от шест години. Очакваме обаче именно инвестициите да бъдат основният двигател на растежа на икономиката в страната през следващите години, заяви Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, на пресконференция на развитието на икономиката в региона.

Най-доброто за България от гледна точка на растежа предстои. „Нашата прогноза е за 4,4% през тази година и за известно забавяне през 2019 г. до 4,2%“, заяви той. Важното според банката е, че ако целият растеж на ЦИЕ се материализира, за периода от 2015 до 2019 г. растежът на България ще бъдат вторият по сила след този на Румъния.

Частното потребление продължава засега да бъде основен двигател на растеж, но факторите, които го подкрепят, се променят. С основна роля за възстановяването му беше увеличаването на работните места през миналата година. „През тази и следващата година смятаме, че водеща роля за продължаващото силно представяне ще има увеличаването на финансираното с кредити потребление заради ниските лихви“, поясни Павлов.

Ускорението на БВП се очаква да дойде от инвестициите и това вече започва да се случва. През 2017 г. е отбелязан ръст от 4% на инвестициите, което е забележителен резултат за последните 10 години, особено след много тежкия комулативен спад от 40% през периода, смята Павлов. Макар банката да няма точни данни по нейна информация капиталовите разходи са спаднали с 3% през миналата година, което означава, че ръстът при частния сектор е от 7%.

Инвестициите в жилищното строителство на частния сектор са подкрепили в най-голяма степен ръста на инвестициите през 2017 г., като банката очаква ново ускоряване на растежа през 2018 г. По отношение на цените на жилищата обаче банката смята, че все още не е налице балон.

Според прогнозите на банката с приближаването на икономиката към пълна заетост се очаква създаването на нови работни места да се забави през следващите две години. За последните 12 години 2017 е била годината с третото най-добро изменение в броя на заетитите и населението в работоспособна възраст.

Налице е обаче възможност на заетостта, тъй като икономическата активност в България е ниска – 71,3%, а делът на младите неработещи и неучещи хора – най-високият в ЦИЕ с 16,1%. Затова са необходими повече и по-добре обмислени мерки от правителството с цел повишаване на заетостта, коментира Павлов.

Недостигът на работна сила нараства и вече е най-големият проблем на корпоративния сектор. Над 40% от мениджърите в промишлеността посочват липсата на кадри като основна пречка за по-нататъшните им планове за експанзия на бизнеса. Положението обаче не е толкова критично колкото в Чехия, Полша и Унгария, където този процент на отговор е над 90%.

Със задълбочаването на недостига на работна сила нарастването на заплатите се очаква да остане значително. Има сектори, в които то се увеличава по-силно от средното за цялата икономика, но и други, в които се случва точно обратното – например професионална дейност, административни и поддържащи услуги.

По отношение на бъдещето на страната, по-конкретно от гледна точка на приемането ни в еврозоната, главният икономист за ЦИЕ в UniCredit Дан Букша коментира, че номиналните критерии за влизане в зоната се изпълняват от България и те не било трябвало да бъдат проблем.

Реалният проблем обаче е свързан с конвергенцията, където БВП на глава на населението все още е на около половина по-ниско спрямо средното за ЕС. „Затова приемането на България в еврозоната вероятно ще бъде политическо решение, защото България няма да изпълни това изискване през следващите 5-10 години“, заяви Букша.

Има редица ограничения пред страната ни от гледна точка на европейските инвеститори и институции. На първо място е върховенството на закона. Процентът на корупция все още е един от най-високите в Европейския съюз и преборването му ще отнеме доста време. „Това обаче е един от най-важните въпроси за европейските власти“, коментира икономистът.

Другият проблем, отбелязван от инвеститорите, е банковата реформа и най-вече надзора от Европейския банков съюз. Никой не смята, че банките не могат да се представят по-добре, но основният въпрос е свързан със здравето на банковата система, обясни Букша. Под надзора на БНБ имаше фалитът на Корпоративна търговска банка и „това ще преследва България още дълго време. Това е и една от основните причини България да няма по-висок кредитен рейтинг“, продължи той.

Последният елемент, по който трябва да отговорим, е опазването на границите с оглед приемането ни в Шенген и според банката е нужно да се положат много повече усилия за гарантирането на сигурността ѝ. „Ако погледнем към бюджетните условия, България е една от малкото държави, които могат да си позволят да инвестират пари за сигурността на границите си, коментира Букша. Положителното според него е фактът, че има желание да се върви в преодоляването на тези проблеми.