Сключването на международни търговски споразумения да бъде предварително съгласувано с представителите на бизнеса и да става след оценка на въздействието – този въпрос бе поставен днес на работна среща по проблемите на хранително-вкусовата и питейна индустрия (ХВПИ) в БСК.
Като пример бяха посочени споразумението на Европейския съюз (ЕС) с Украйна, което поставя в неравностойна позиция европейските и украинските производители, като позволява дъмпинг на украински стоки на европейския пазар, както и споразумението между България и Тайланд, с което страната ни освобождава от мита за 10-годишен период вноса на тайландски ориз, а това също има дъмпингов ефект върху българските оризопроизводители.
Участниците в разговора бяха категорични, че подобни политически решения задължително трябва да бъдат взимани след внимателен икономически анализ и консултиране с потенциалните засегнати страни, информира БСК.
В срещата участваха ръководители на браншовите организации на производителите на безалкохолни напитки, бира, растителни масла, захар, кафе, мляко и млечни продукти, птицепроизводители и преработватели на плодове и зеленчуци.
Повод за срещата бяха предстоящите промени в Закона за храните, но в хода на разговора бяха поставени на дискусия и други актуални проблеми в сферата на хранителната индустрия.
Участниците са заявили подкрепа за запазването на изискванията по отношение на етикетирането на продуктите.
Те настояват за мерки (законодателни и организационни) срещу некоректните производствени и търговски практики, както и срещу ширещата се сива икономика в сферата на ХВПИ. Беше подчертано, че е необходимо засилване на капацитета на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и на Агенция „Митници“, включително за техническо оборудване и човешки ресурси.
Сред дискутираните въпроси бе прилагането на т. нар. обратно начисляване на ДДС, което предстои да отпадне след 2018 г. във връзка с влизането в сила на новото европейско данъчно законодателство.
Представителите на браншовите организации очакват във възможно най-кратък срок да получат от държавните институции информация за това каква е българската позиция по отношение на новото данъчно еврозаконодателство, предвижда ли се да бъде поискана процедура по дерогация, така че режимът на обратно начисляване на ДДС за част от икономическите сектори да бъде запазен, какви промени в българското данъчно законодателство ще настъпят след 2018 г. по отношение на данъчното облагане.
В съобщението се казва, че за компаниите е важно да разполагат своевременно с тази информация, за да могат да реорганизират счетоводните си системи и цялостната си организация по данъчна отчетност.
23:09 | 13.09.22 г.