Около 70% от първите пенсионери, имащи право на втора пенсия, ще получат не повече от 50 лева месечно от втория стълб на пенсионната система, повечето около 30 лева. Едва 20% от лицата, които се пенсионират в периода 2021 и 2037 г., ще получат втора пенсия между 50 и 100 лева. Останалите 10% ще могат да очакват втора пенсия от над 100 лева от частните фондове.
Това става ясно от публикуваната за обществено обсъждане от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) Концепция за регламентиране на фазата на изплащане от допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Дългоочакваната концепция за фазата на изплащане на пенсии от втория стълб за първи път разкрива конкретни суми, базирани на актюерски разчети. В документа се посочват разчети за очакван размер на натрупванията в индивидуалните партиди на лица, осигуряващи се върху минималната работна заплата, средния осигурителен доход и максималния осигурителен доход, както и за прогнозен размер на пожизнените пенсии.
От документа става ясно, че 70% от първите пенсионери – тези, които се пенсионират между 2021 и 2037 година, ще получат по под 50 лева – средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб. Припомняме, че през 2015 година ГЕРБ даде възможност осигурените лица да прехвърлят партидите си в НОИ и така да получават само пенсия от държавата вместо от частните пенсионни фондове. КС потвърди, че промяната не противоречи на Конституцията.
Направеният анализ на структурата на осигурените в универсални пенсионни фондове (УПФ) лица показва, че 70% от родените между 01.01.1960 г. и 01.01.1965 г. се осигуряват върху доходи под средния осигурителен доход за страната. Това означава, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в УПФ към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия в размер от 50 лв. Нещо повече - 55% от първите кохорти пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всички тези лица са осигурявани на доходи между минималната работна заплата и средния осигурителен доход за страната в периода 2002 г.-2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските в УПФ, а за някои лица дори липсват такива, пише в документа.
Едва 20% от лицата в първите кохорти пенсионери ще могат да разчитат на пенсия в размер между 50 и 100 лв., което представлява между 25% и 50% от настоящия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Това са осигурени лица, които към края на 2017 г. имат натрупвания в индивидуалните си партиди между 4600 лв. и 10 000 лв.
Останалите 10% от пенсиониращите се в първите години, ще могат да разчитат на пожизнена пенсия от УПФ с размер по-висок от 100 лв. (или между 50% и 150% от настоящия размер на минималната пенсия по чл. 68 от КСО).
В Концепцията на ведомството на Бисер Петков се обобщава, че месечните пожизнени пенсии за първите пенсионери от УПФ биха били:
- по-малки от 30 лв. (15% от настоящия размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) ) - за 55% от пенсиониращите се;
- между 30 лв. и 50 лв.(между 15% и 25% от настоящия размер на минималната пенсия за ОСВ) - за 15% от пенсиониращите се;
- между 50 лв. и 100 лв. (между 25% и 50% от настоящия размер на минималната пенсия за ОСВ) - за 20% от пенсиониращите се;
- над 100 лв. (над 50% от настоящия размер на минималната пенсия за ОСВ) - за 10% от пенсиониращите се.
Средните натрупвания по индивидуалните партиди на осигурените лица са около 3600 лева, става ясно от документа. В Концепцията се посочва, че по официални данни на Комисията за финансов надзор средните натрупвания към края на 2017 г. в партидите на лицата, родени между 1960 и 1965 г., са в размер на 3637 лв. Тези суми са сравними с натрупванията, които би имало лице, осигуряващо се от 2002 г. без прекъсване върху доход между минималната заплата и средния осигурителен доход за страната. Например лице, получавало заплата в размер на 220 лв. през 2002 г. и текуща заплата от 655 лв., би акумулирало сума в индивидуалната партида в УПФ в размер на 3623 лв.
За целите на оценката е използвана средноаритметичната доходност на УПФ, постигната в периода 2002-2017 г. За това осигурено лице очакваното натрупване към момента на пенсиониране (ако е мъж, роден през 1960 г. - 2024 г.) би било 8845 лв. Следва да се подчертае, че натрупвания от този порядък биха осигурили пожизнена пенсия в размер по-малък от 50 лв. месечно, което към днешна дата представлява не повече от 25% от размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО.
В Концепцията се предлагат различни видове пенсионни продукти, подходящи за капиталовите пенсионни фондове – както професионални, така и универсални.
Предвижда се основният вид плащания да са под формата на пожизнени пенсии и схеми за програмирани плащания.
Пожизнена пенсия без наследяемост е основен вариант. Посочва се, че в случая унаследяването противоречи на актюерската наука. Такава пенсия ще могат да получават само лица, чието пенсионно плащане би достигнало поне 20% от минималната пенсия към датата на пенсиониране. Предоставя се възможност и за по-сложни продукти за пожизнени пенсии във връзка със защитата на зависимите от пенсионера лица след смъртта му, защита от инфлация, инвестиционния риск и др.
Осигуреното лице ще има избор между пожизнено и програмно плащане, ако изчислената пожизнена пенсия е под 20 на сто от минималната. Програмираните тегления се състоят от поредица фиксирани или променливи плащания, при които пенсионерът тегли част от натрупания си капитал. Не се включват гаранции за дълголетие, които биха изисквали комплексни актюерски разчети и допълнителни капиталови разходи (резерви).
Предлага се възможност и за комбинирани пенсии – програмирано теглене с определен период на изплащане, което преминава в пожизнена пенсия.
Концепцията е разработена въз основа на изготвения Концептуален модел от сформирана със заповед на министъра на труда и социалната политика работна група с участието на експерти от Комисията за финансов надзор, Националния осигурителен институт, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и представители на научните среди. Под внимание са взети и бележки и предложения от Българската стопанска камара и Съюза за стопанска инициатива.
На база на концепцията ще бъдат разработени предложения за промени в Кодекса за социално осигуряване, с които пълно и непротиворечиво да бъде уредена фазата на изплащане на пенсиите от допълнителното задължително пенсионно осигуряване.
Срокът за изразяване на мнения, предложения и становища приключва на 24 април 2018 г.