Мая Манолова: България единствена в ЕС няма закон за личния фалит

Трябва да има втори шанс за длъжниците и справедливо удовлетворение на кредиторите при уреждане в българското законодателство на личния фалит. Това дискутираха на форум експерти, магистрати, синдикати, работодатели, браншови организации, сред които банковата асоциация, Камарата на частните съдебни изпълнители, граждански организации, но без представители на изпълнителната власт. Единствено депутатът Крум Зарков от Комисията по правни въпроси на парламента представяше законодателната власт.

Инициативата е на омбудсмана Мая Манолова, която представи концепцията за новия законопроект за несъстоятелност на физическите лица. 

Задлъжнялост на българина

„Законодателството за несъстоятелност на физическите лица ще е в интерес на семействата на длъжниците, на кредиторите, но и на фиска, за да не се генерира безкраен поток към сивата икономика и Терминал 2“, каза тя.

Манолова напомни, че България е единствената държава в Европейския съюз, която няма законодателна уредба за личния фалит, а същевременно се нарежда в Топ 4 по лоши кредити в Европа.

“Хиляди семейства трябва да се справят със затрудненията да плащат кредитите си към банки, към фирми за бързи кредити, към лизингови къщи, включително и битовите си сметки”, посочи омбудсманът и цитира данни, според които всеки трети български гражданин има заем, като общо кредитите като брой са 4,9 милиона, от които 12,1% са лоши или необслужвани.

Манолова пресметна, че проблемните потребителски заеми към банки и финансови институции са за 800 млн. лева.

“Над 4 млрд. лева са заемите, които имат проблем с обслужването в България, а над 800 млн. лева са лошите заеми“, обяви тя, като цитира данни от работен доклад на Европейската комисия от края на 2017 г., според който в ЕС техният дял е 4,6% от всички кредити.

Кой иска личен фалит

Над 81% от българските граждани очакват и искат да бъде приет Закон за частния фалит, който да уреди несъстоятелността на физическите лица, показва проучване на социологическа агенция Global Metrics по поръчка на Български институт за правни инициативи.

Анкета след банкови експерти, небанкови кредитни дружества, синдици, частни съдебни изпълнители, колекторски фирми и юристи, показва, че трябва да има процедура, която да регулира взаимоотношенията между кредитор и длъжник. Те настояват да има по-строга нормативна уредба, която да има ефект в превенция на злоупотребите, но да формира и по-отговорно поведение на потребителите на финансови услуги.

Акцентът в предложението на омбудсмана в бъдещия закон е процедурата да дава възможност за ново начало – оздравителен план, преструктуриране на задълженията и подкрепа на легалната заетост, при ограничаване на кредитирането за известен период от време. Задължителна е проверка на финансовото минало на длъжника, като целта е да се избегнат злоупотреби.

Производство по несъстоятелност

„Възможното решение при производството по несъстоятелност е съдебната процедура да се води в окръжния съд по местоживеене на лицето със задължения. Целта е да не се създава нова институция, която да оскъпи процедурата, която трябва да е бърза, евтина и прозрачна“, обясни Мая Манолова.

По думите ѝ законът ще дава права само на добросъвестни длъжници, като всеки случай се разглежда индивидуално по критерии, които отчитат отношението към дълга, имуществените сделки на длъжника и финансовото му състояние.

„Предлагаме процедурата да се развива пред съд, защото такава е българската традиция заради доверието към съдебната система пред други алтернативни органи. Ще има три процедури предвид финансовото състояние на длъжника", посочи омбудсманът.

Три хипотези след задлъжняване

В първата процедура се обявява несъстоятелност с погасителен план, в хипотеза, когато длъжникът има доходи над несеквестируемия минимум, предвиден в ГПК. Изготвя се погасителен план, който да е в срок от три или пет години, който включва процентно изплащане на задълженията към всички кредитори – и обезпечените и необезпечените, като минимумът от изплащане на дълговете би трябвало да бъде 50%.

При тази хипотеза задължително условие за постановяване на решение е съгласието на кредиторите, че в конкретната ситуация ще получат 80% при удовлетворяване от вземанията. Ако длъжникът не спазва поетите ангажименти, той ще загуби всички привилегии, които му дава процедурата, а дългът става изискуем в целия размер, като според процедурата кредиторът може да приложи и разпоредбите на давността.

Втората хипотеза при обявяване във личен фалит е когато длъжникът няма доходи или те са под несеквестируемия размер. Тогава той може да предложи разпродажба и осребряване на имуществото и резпределение между кредиторите. Те обаче могат да поискат освен това и плащане на вноски в период от три или пет години след започване на процедурата. Длъжникът трябва да изпълни всички предписания според процедурата за всички задължения, заради които е освободен от дълга. Съдът може да постанови плащане на вноски при погасяването чрез опрощаване на остатъка на задълженията.

Третата, най-неблагоприятна за длъжника, е хипотезата, при която той няма доходи и имущество. Той се обявява в несъстоятелност, без да има съдебна процедура. За десет години обаче той е под зоркото око на своите кредитори, при условие, че добие имущество или получи доходи, които не предложи за удовлетворяване на кредиторите. В този случай той ще загуби всички привилегии по процедурата и кредиторите могат отново да започнат да си търсят дължимото.

„Целта на тези процедури е да се постигне баланс между интересите на длъжниците и кредиторите и бремето на свръхзадлъжнялостта да се поеме и от двете страни по справедлив начин“, убедена е Мая Манолова.

Тя уточни, че в концепцията на експертите на омбудсмана е в производството по несъстоятелност да има синдик от регистъра на синдиците по търговската несъстоятелност.

Омбудсманът увери, че таксите  и разноските ще са достъпни, като в някои случаи няма да има предварителна такса, а съдът ще определя сумата и таксите в конкретните случаи.