Рискът от бедност сред работещите в Евросъюза е нараснал между 2010 и 2016 г. най-значително в Унгария (с 4,3 пр. п.), България (3,7 пр. п.) и Естония (3,1 пр. п.). Този риск се увеличава и сред заетите в Германия (2,3 пр. п.), Италия и Испания (и в двете по 2,2 пр. п.) и Великобритания (1,8 пр. п.), показват данни на Евростат.
В сравнение с 2010 г. делът на застрашените от бедност заети се покачва в повечето страни членки.
В България в риск от бедност през 2016 г. са били 11,4% от заетите, или 13 на сто от работещите мъже и 9,6 на сто от работещите жени.
В девет страни от общността за хората с трудови договори в този период рискът от бедност е намалял. Най-голям е спадът в Литва (от 12,6% до 8,5%, или намаление от 4,1 пр. п.). Следват Дания (-1,2 пр. п.), Латвия (-1,1 пр. п.) и Швеция (-1 пр. п.).
Евростат потвърждава данните от февруари, според които през 2016 г. 9,6% от работещите в общността (на възраст над 18 г.) са били застрашени от бедност, дори след получаването на социални помощи.
Голямо значение има видът на трудовия договор. Два пъти по-висок е рискът от парична бедност сред работещите на непълен работен ден (15,8%) в сравнение с целодневно заетите (7,8%). Този риск при хората с временна работа (16,2%) надвишава трикратно данните за постоянно заетите (5,8%). Работещите мъже в риск от бедност (10%) са малко повече в сравнение с работещите жени (9,1%).
В последните години делът на заетите в риск от бедност в ЕС расте непрекъснато от 8,3% през 2010 г. до 9,6% през 2016 г.
В риск от бедност са хората, които живеят в домакинство със среден разполагаем доход под прага на бедност, който е определен като 60% от средния разпологаем доход за страната след социални помощи.
20:51 | 13.09.22 г.