България има последна възможност да защити като традиционен продукт българското кисело мляко. Ако пропуснем тази възможност, няма да имаме друга, каза пред БНР евродепутатът Момчил Неков.
До влизането на страната в Европейския съюз (ЕС) традиционните продукти са били защитени по Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход. Сега те трябва да бъдат защитени по европейските схеми за качество и това не е направено.
Това е пропусната възможност повече от 10 години, Европейската комисия (ЕК) е започнала процедура срещу България.
Не можем да поддържаме два регистъра за хранителни продукти – по Лисабонската спогодба и по европейските схеми за качество – т. нар. географски означения за произход, обясни Неков.
Сега по думите му има два варианта – да падне защитата или България да плаща глоби. В такива случаи по принцип първоначалната глоба е около 100 хил. евро, а след това по 15 – 40 хил. евро на ден.
Ако защитата падне, гърците могат да защитят гръцкото кисело мляко и ние няма да можем да ползваме наименованието българско кисело мляко.
Европейската схема за качество има предимството, защото защитата е не само на национално, но и на европейско ниво, също и гаранцията за качество, допълни Неков.
Отдавна според него е трябвало сдружение от поне три производителя да подаде заявление в земеделското министерство, което да препрати заявлението на ЕК.
Нямало е национална стратегия и производителите не са се сдружили. Изтекли са всички дерогации и ЕК върви към санкции спрямо България, допълни Неков.
По думите му имаме европейска защита за българско розово масло и горнооряховски суджук.
В същото време Италия е защитила над 300 продукта, а Гърция - 106.