fallback

Арбитражите може и да (не) са ни скъпи

Пет са висящите арбитражни дела срещу България, а решение на Съда на ЕС поставя интересни въпроси за съдбата им

12:23 | 08.03.18 г. 3

Десетки граждани и юридически лица търсят правата си срещу България в съдилища - местни и международни, се вижда от изпълнението на бюджета на Министерството на финансите.

Сред тях са и пет арбитражни дела, които в момента се водят срещу страната ни. По данните на институцията това са искове за стотици милиони евро.

Най-мащабният е този на австрийската EVN, чиято стойност е 700 млн. евро. Друго енергийно дружество, подало иск в арбитражен съд, е чешкото Energo Pro, а очакваната компенсация за причинени от държавата щети е за 54 млн. евро.

150 млн. евро е претенцията на Държавния фонд "Генерален резерв" на Султана на Оман, акционер в КТБ, който съди държавата за фалита на банковата институция. 

За тези три иска има подробности относно размера на претенциите и мястото за завеждането на исковете - създаденият през 1965 година Международен център за урегулиране на инвестиционните спорове (ICSID), който е част от Световната банка.

За другите два от исковете не е посочена претенцията - на акционерите в "Индустриален парк София" и на CEZ Group.

За 2016 г. за защитата на държавата по делата са платени 36 млн. лева, а за първото полугодие на 2017 г. - 11,8 млн. лева, се вижда още от отчетите на финансовото министерство.

Една от най-голечите загуби на страната ни по арбитражни дела е по иска, заведен от "Атомстройекспорт" за оборудването за АЕЦ "Белене". По него през 2016 г. страната ни трябваше да плати 650 млн. евро на руската компания.

Искът на CEZ Group е заведен през 2015 г., но стана особено интересен в последните дни. Според неофициалната информация претенцията е за 500 млн. евро, а чешката компания е включила в договора за продажбата на активите си в България и съдействие от новия собственик по това дело срещу държавата.

По тази причина и анализатори коментират, че това ще направи много трудна, дори и невъзможна, реализацията на идеята държавата да влезе в сделката за "ЧЕЗ България".

Всички тези висящи искове за милиони евро обаче може и да не са от значение след решение на Европейския съд в Люксембург от 6 март 2018 г. На базата на дело, заведено от Словакия, Съдът постановява, че спогодбите за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, по силата на които най-често се стига до арбитраж, накърняват правото на Съюза и съответно не са съвместими с правото на ЕС.

От публикуваното на сайта на Съда решение е видно, че Европейската комисия също поддържа тезата, че спогодбите за насърчаване и защита на инвестициите нарушават части от Договора за ЕС.

Това решение поставя под въпрос 196 сключени двустранни спогодби между страните от общността или поне налага тяхното преразглеждане. То обаче може да се окаже много интересно на фона на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP), в който една от основните постановки е правото на частните арбитражните съдилища, които да решават възникнали търговски спорове между страните по споразумението.

Тази точка е една от най-спорните в TTIP, преговорите по които са замразени след идването на власт на Доналд Тръмп в САЩ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 03:18 | 14.09.22 г.
fallback