Цената на слънчогледа потъва към най-ниските си нива от 2009 г. насам в условията на голямо производство и ниски цени на заместителите (най-вече палмово масло). Това се казва в бюлетина за февруари на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA) към Института за аграрна икономика.
Прогнозата на анализаторите е в България цената от последната реколта (кампания 2017/18) да се снижи до 558 лв/т.
В момента слънчогледът се изкупува с 20% по-евтино спрямо година по-рано, по оперативни данни на агроминистерсвото. Според експертите там сделките от края на февруари са били на цена 552 лв./т при 690 лв./т преди година.
„През последните две години реколтата от слънчоглед по света достигна 47 млн. т, като основните производителки са от нашия регион – България, Украйна, Русия, Румъния и Унгария“, коментира Божидар Иванов от Института за аграрна икономика. Той посочи, че търсенето на слънчогледовото олио е ограничено и то не е толкова популярно в индустрията като палмовото масло.
От друга страна, последната реколта от палмово масло е достигнала 66 – 67 млн. т при 61 – 62 млн. т година по-рано. На този фон Европа обмисля рестрикции за използването на палмови мазнини в биогоривата заради изсичането на тропически гори заради маслената палма. Като цяло предлагането на слънчоглед надвишава търсенето и част от неефективните производители ще трябва да напуснат пазара, смята Божидар Иванов.
Въпреки това засега според него България, Украйна и Русия не са готови да намалят площите със слънчоглед. Анализаторите очакват цената да продължи да е ниска и преструктуриране на пазара.
От САРА прогнозират тази година производство на 5,4 млн. т пшеница (- 4% в сравнение с 2017 г.), 640 хил. т ечемик (без промяна) и 506 хил. т рапица (+10% към 2017 г).
Според техни данни цената на царевица на място през януари 2018 г. е със 7% по-ниска на годишна база, докато доларът е обезценен с 15%, а световната цена е паднала с 4%.
Експертите очакват още ръст в производството на домати и пипер в България през 2018 г. Една от най-добрите години за зеленчукопроизводителите според Божидар Иванов бе 2016 г., когато бе отбелязан скок за десетгодишен период. След това през 2017 г. в резултат на неблагоприятни климатични условия производството намаля.