Липсата на е-здравеопазване - все по-сериозна пречка за сектора в България

Липсата на електронно здравеопазване в България става все по-сериозна пречка за ефективното управление на публичния финансов ресурс, за преодоляването на растящия дисбаланс с доплащането от страна на пациента, спъва и достъпа до качествено евтино лечение.

Провеждането на здравни политики като прогенеричната, демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), промяна в реимбурсната политика и електронизацията трябва да вървят ръка за ръка, да се развиват и надграждат, за да се подобрят резултатите в здравната ни система – като ефективно разходване на обществените средства и качество на здравеопазването.

Около това становище се обединиха участниците в бизнес форум “Фарма: Икономика на здравето – новите предизвикателства“ на сп. „Мениджър“.

Припомняме, че през лятото на миналата година парламентът поиска в срок до две години да бъде изградена и въведена система за електронно здравеопазване с всички нейни компоненти.

Когато имаме електронна платформа, която следи всички събития около лечението на пациента, и това е прозрачно и видимо, тогава няма да има съмнения за правилното и адекватното разходване на ресурса, каза в рамките на дискусията Николай Хаджидончев, председател на БГФармА, изпълнителен директор на „Актавис“.

Електронизацията на здравеопазването във всичките му аспекти – електронна рецепта, досие, рецепта, е изключително важна стъпка в краткосрочен план, коментира и проф. Николай Данчев, председател на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. Според него именно това е стъпката, което би дала съществен резултат за здравната система в краткосрочен план.

Това би допринесло преди всичко за рационализиране на терапията, рязко ще намали течовете в системата и ще засили контролът, който липсва в момента. Редно е най-после да се завърши електронизацията, за което се говори над 15 години, каза той.

В дългосрочен план е важно да се спазва балансът между иновативната и генеричната индустрия, защото идват все по-скъпи лекарства, а у нас при най-ниските здравни вноски в ЕС и същевременно при най-високият данък добавена стойност (ДДС) за лекарствата в съюза, предизвикателствата са големи, обобщи проф. Данчев.

Трябва да се потърси баланс между иновативната и генеричната индустрия, за да не се наруши необходимият баланс в здравните фондове, каза още Николай Данчев. Защото всяка година се увеличават разходите за лекарства в здравния бюджет, за тази година бюджетът за лекарства е около една четвърт от общите разходи на Касата.

В бъдеще разходите за лекарства ще растат и в този смисъл спорът за надмощие на едната или другата индустрии не съществува, посочи той.

Когато говорим за изписване на генерични или иновативни медикаменти, голяма е ролята на лекарите относно правилното използване на медикаментите - особено в онкологията и редките болести, каза той. Именно лекарите трябва да преценят от гледна точка на ефикасност, безопасност и фармако-икономически дали дадена терапия е подходяща за пациента.

Само в съчетаване на усилията на иновативната и на генеричната индустрия може да се разрешат предизвикателствата на бъдещето, за да не се стигне до дегенерация на системата и адекватно посрещане на нарастващите здравни нужди на населението, коментира Данчев. 

Иновациите не са възможни без адекватна генерична политика, защото икономията от генерични медикаменти финансират достъпа до иновативни терапии. Всички здравни политики трябва да са подчинени на това пациентът да е в центъра, така че да има възможност да намира бързо правилното терапевтично решение, каза от своя страна председателят на БГФармА.

Рационалната лекарствена политика включва като елемент прогенериечната - все още доплащането за важни социално значими заболявания у нас е най-висока в ЕС, посочи като проблем той. В крайна сметка системата не спестява от това, а се налага хоспитализация на пациента и често се увеличават разходите за лечение. Целта на генеричната индустрия е съвместно с иновативната да намери дългосрочна, последователна политика, която да улесни достъпа, заяви Хаджидончев.

По думите му прогенеричната политика трябва да се разбира като увеличаване на достъпа до лекарства при социално значимите заболявания, където пациентът доплаща голям процент в момента. Едва ли може да се коментира, че това би било по-голям разход за здравния фонд, като се има предвид колко пари пестят генеричните медикаменти на НЗОК, каза Хаджидончев.

Проблемът е, че нито един лев от тези икономии не е инвестиран в увеличен достъп или в поетапно повишаване на реимбурсацията на генериците, допълни той. И припомни, че това са заболявания, от които страдат над 2 милиона българи, а и голяма част от тях са в невъзможност да доплащат за терапията си.

Мерки като генеричното предписване и генеричната замяна, които са популярни в ЕС, не биха могли да се приложат без необходимата платформа на електронното здравеопазване – това е базата, която ще позволи тези мерки да действат по адекватен и контролиран начин. Именно електронното здравеопазване ще даде възможност нещата да се случват в правилна посока без опорочаване, каза председателят на БГФарма.

В момента иновативната и генеричната индустрия са обединени в прокарването на политики, които да са в интерес на пациента, защото фокусът на всяка здравна система е именно пациентът, категоричен е той.

По думите му достъпът е затруднен – заради ниската реимбурсация на лекарствата за социално значими заболявания. Защо не поставим в сътрудничество с управляващите политика, според която в рамките на пет или десет години поетапно да се повишава реимбурсацията на терапиите за тези болести, попита Хаджидончев. Дългосрочно това ще доведе до спестявания, които сега не се отчитат. Именно това е една от мерките, които трябва да бъдат заложени в дългосрочната стратегия за лекарствената политика, което означава качествено и достъпно здравеопазване, смята той.

В този контекст е важно да се говори и за електронизацията на здравеопазването, защото когато имаме електронна платформа, която следи всички събития около лечението на пациента, и това е прозрачно и видимо, тогава ще сме убедени, че средствата се изразходват правилно.

Както прогенеричната политика и електронното здравеопазване не е панацея за проблемите в сектора, но ще допринесе за по-дългосрочни и адекватни решения, каза Николай Хаджидончев.

Дигитализацията е важна, подчерта и Деян Денев, директор на ARPharM. Тя ще даде възможност да се следи как един лекар предписва медикаменти и да се сравнява с препоръките във фармако-терапевтичните ръководства. Така лекарят ще бъде мотивиран да се придържа към тях, колкото е възможно повече, без да му се налага как да бъде лекуван всеки отделен пациент, допълни той, акцентирайки върху друга полза на дигитализацията на системата.

Електронната система в здравеопазването трябва да е краткосрочна цел, отбеляза Йерун Вайтес, управляващ директор за България на френската фармацевтична компания Sanofi. Неговата препоръка е България да има дългосрочна визия, за да може да се изготви стратегия и тогава да се работи по план за действие.