Местни сортове вино или международни ще гарантират пазарен успех на избите?
"Заради географски дадености България никога няма да постигне количествата на най-големите производители на вино. Трябва да намерим това, което ни отличава и това са основно местните сортове", заяви председателят на Националната лозаро-винарска камара Радослав Радев при откриването на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив миналата седмица.
Една четвърт от лозята в България са местни сортове и приблизително толкова е делът на произведеното от тях вино. То обаче се пие основно на вътрешния пазар. При износа явно производителите разчитат на международните имена и виното от български сортове е около 10 – 12 на сто.
Такава е по думите на Радев тенденцията не само в България, а и по света – местните сортове вино основно се пият на местния пазар. Разбира се, с изключение на сортовете, които първоначално са били местни, а след това са станали популярни в цял свят.
По данни на камарата около една трета от вината на вътрешния пазар са местни сортове – чисти или купаж с международни.
Но не всички производители смятат, че непременно трябва да акцентират върху местните вина.
В Тракийската низина - на 22 км северозападно от Пловдив, в New Bloom Winery експериментират с германските Дорнфелдер и Регент.
Те са селектирани за по-студения климат в Германия, за който по-подходящ е например ризлингът, разказва технологът Николай Цветков.
Дорнфелдер и Регент са селектирани така, че червеното грозде да узрее в по-студения климат и да натрупа багрилна материя. „Те са много интересни като аромати и вкус, малко по-различни от класическите Каберне совиньон и Каберне фран. При нас тези сортове направо полудяха“, разказва технологът за близо 10-годишния опит на избата с тези вина.
„Регент към края на август е готов за бране, достига 25% захарност, което е супер за ранно зреещ сорт. В същото време е много богато обагрен и с меки танини, което позволява виното да се пие като младо. Дорнфелдер в нашите условия също е ранно зреещ сорт“, допълва той. Технологът сравнява новите за България сортове с Пино ноар като аромат и мекота, а като обагреност - с Каберне совиньон и Сира.
Избата има около 6 хил. дка собствени лозя в селата Найден Герово, Правище и Драгомир, където се отглеждат и познатите сортове Каберне совиньон, Каберне фран, Мерло, Сира, Шардоне, Совиньон блан и Мускат. По-голямата част от виното отива на българския пазар, а износът освен към Европа се насочва към Китай и Африка, където тепърва ще се развива винена култура, допълва Николай Цветков.
„В момента на българския пазар от червените вина се продава най-много Мерло и Каберне совиньон, а Сирата е напът да измести Мавруда“, казва Красимир Аврамов, изпълнителен директор на „Вила Ямбол“.
Сирата е френски високодобивен сорт, но най-добре по думите му е развита в Австралия. „В България сме я усвоили много добре, вече почти всеки завод има Сира, само нашата изба има около 1000 дка от нея. Най-вероятно вече изпреварва Мавруда“, допълва той и уточнява, че трябва да се контролира добивът, за да има виното от Сира наситен аромат.
За Красимир Аврамов особено перспективен пазар е САЩ. Той допълва, че все пак най-награждаваното вино на избата миналата година с четири златни медала е от Мавруд реколта 2015, в комбинация с Каберне совиньон.
От последната реколта 2017 в Ямбол са винифицирали италианския сорт Анчелота, а от френския сорт Пети Вердо предлагат купаж в комбинация с Мерло и Каберне фран.
„Хората се връщат към регионалните сортове и се сещат, че на местно ниво има хубави типични вина“, казва Радосвета Николова от изба „Златен Рожен“.
Що се отнася за износа, според нея е възможно на потребителите да им допадне нещо непознато и различно спрямо това, с което са свикнали. Избата планира да представи във Великобритания вина от българските сортове Сандански мискет и Широка мелнишка. А за Германия имат опит с износ на мелнишки купаж - тероарно вино, тясно свързано с региона на Кресна и Петрич.
В разположената на 20 км южно от Сандански изба в село Капатово производителите осъзнават предимствата на типичните местни вина, но в един момент се оказва, че трябва да работят също и с италиански и френски сортове.
Това се налага, тъй като вече са закупили 800 дка лозя на изба, която вече не съществува, и там преобладават сортове като Санджовезе, Небиоло, Пети Вердо и Каберне фран.
С новите вина се е заел енолог от Италия, а реколтата от 2017 г. ще бъде на пазара най-рано в края на 2018-та.
Запитан доколко българските потребители са склонни да експериментират с нещо непознато, Аврамов казва, че е трудно да се наложат чисти сортове и това става по-лесно в комбинация с известните Каберне, Сира или Мерло или българския Мавруд.
„Българският потребител започва да се култивира. Преди беше сноб и търсеше скъпо вино. Сега и по-заможните потребители разбраха, че могат да намерят вино на ниска цена с високо качество“, смята той.