Това, че България подобрява позициите си в класацията за усещане за корупция, не може да се свърже с конкретни практически действия в държавата в областта на антикорупцията. На фона на страни като Сирия и Судан, нормално е България леко да се покачи нагоре, коментират експерти.
България се изкачва с четири места напред по показателя "Усещане за корупция" в световната класация на Transparency International. Това показват данните за 2017 г. Миналата година нашата страна бе поставена на 75-то място, докато този път е на 71-во място сред 180 държави, заедно с Южна Африка и Вануату.
Темата коментираха по БНТ Калин Славов от "Прозрачност без граници" и психологът доц. Маргарита Бакрачева.
Данните за България се събират от 10 независими изследвания на световни организации, които правят и политически, и икономически изследвания, затова казваме, че индексът е композитен или агрегатен, т.е. не се базира на едно самостоятелно изследване или анкета, обясни Калин Славов.
Той посочи, че лекото движение в рамките на т. нар. статистическа грешка - 2 пункта, се дължи на един от политическите индекси, който измерва стабилността на политическата система на държави в рамките на целия свят и така на фона на страни като Сирия и Судан, нормално е България леко да се покачи нагоре.
"Така че тази промяна не мога да я свържа с конкретни практически действия в рамките на българската държава, насочени в областта антикорупция", каза още той и допълни, че когато се говори за корупция, на първо място се разбира подкуп. Провежданите изследвания не спират с въпроси дали сме чули за подкуп, дали в нашата среда е бил извършен подкуп, "говорим за въпроси, които са задавани на големия бизнес, сред анализатори в различни области".
Измерват се и показатели като защита на лицата, които дават сведения за корупция, публичност на имуществото на висшите политици и държавни чиновници. Измерва се дали назначенията се извършват въз основа на критерии, свързани с непотизма или обратното - меритократични критерии. Т.е. изследването е доста комплексно и не можем да говорим за субективно усещане, а по-скоро за познаване на средата от хората, които са дали своите становища в рамките на тези десет изследвания."
Маргарита Бакрачева обясни, че има две линии - едната е субективното възприемане и другата - поведенческото ниво, когато ние трябва да се ангажираме да говорим нещо лично за себе си. Тя оприличи това поведение на поведението на жертвите на насилие. Много малко вероятно е в такива ситуации човек да сподели, че е бил въвлечен в подобно нещо, "но той много по-лесно би могъл да отговори, че има такава нагласа и би го направил. А дали ще го направи, е по-различно и ситуативно обусловено", каза тя.