Сортове, подходящи за биоземеделие, и здравословни храни търсят пазарна реализация на започналото днес земеделско изложение АГРА на Международния пловдивски панаир.
Все по-голям е интересът към биологичното растениевъдство и животновъдство, коментират на изложението учени от институтите на Селскостопанската академия.
Земеделският институт в Стара Загора предлага след заявка хибридни линии кокошки, подходящи за биопроизводство на яйца и месо. Те са устойчиви на заболявания и подходящи за отглеждане на открито, казват изследователите.
Друго предложение на изследователите са хибридни бавнорастящи бройлери – средно за 81 дни, докато за сравнение, стандартните бройлери растат за 39 – 49 дни.
Все повече фермери се интересуват и от отглеждане на зайци на открито, коментира д-р Красимир Великов от Института по животновъдство в Костинброд. На щанда им се предлагат породи, с начален бърз растеж и подходящи за промишлено отглеждане.
Подходяща за българския климат стевия е култивирал научен колектив от Земеделския институт в Шумен. Стевията е тропическо растение и затова не може да изкара целогодишно на полето у нас. През пролетта се засажда, расте до 60-сантиметров храст, от който се берат листата, а корените през зимата се пазят на закрито, разказа доц. д-р Калин Сланев, един от участниците в създаването на новия сорт.
Разсадът се произвежда в лабораторията по тъканни култури на института, който предлага след заявка „закален“ за българските условия разсад.
Друга разработка на института са нови сортове сорго – зърнена култура с много близък състав до царевицата, но много по-устойчива на засушаване. Това я прави много подходяща в условията на глобално затопляне, коментира доц. Сланев. Освен за фураж, соргото се използва за производството на бира и безглутенови хлябове.
Пет вида протеинов хляб са разработени от Института по криобиология. В рецептите влизат ръж, сусам, лен, коноп, тиква и слънчоглед. Учените търсят производители, които да купят технологията и само в първия час след откриването на панаира са дошли първите предложения, заяви инж. Илиана Лазова-Борисова, автор на разработката, която е част от дисертацията й.
Протеинът в нейните хлябове е до 8 на сто, при 3 – 4% в традиционния пшеничен хляб.
Институтът е разработил и рецепти за безглутенови хлябове, припомни тя. Посетителите опитаха безглутенови сладки и лиофилизираните храни, които институтът разработва за космонавти и алпинисти.
Институтът по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Н. Пушкаров" представи технология за пелети от отпадната биомаса от лавандула, разработена съвместно с Руския държавен аграрен университет – Московската селскостопанска академия “К. А. Тимирязев“. Пелетите са с минимално съдържание на прахова фракция и здравина над 90%, подходящи за изгаряне в пелетни горелки.
Особено атрактивни за посетителите се оказаха новите сортове на Института по зеленчукови култури „Марица“ - доматите Алено сърце, които са селектирани на основата на известния сорт Биволско скърце, но са по-едри и с повишена продуктивност. Селектираната от института Ивайловска капия пък е с по-дебела люспа и затова по-подходяща за печене и белене.
На изложението посетителите могат да видят и два вида пасищен райграс - „Тетрани“ и „Тетрамис“, които дават по-обилна реколта с по-добро качество. Те са създадени от учените от Института по фуражни култури в Плевен.
Специално разработена технология за отглеждане на орехи показват учените от Института по овощарство в Пловдив. Направена е и икономическа оценка на отглеждането на ореха в България.
Институтът за изследване и развитие на храните пък показва диетични безглутенови кексчета, за които се използва брашно не от пшеница, а от царевица и нахут. Захарта е заменена с брашно от рожков и естествен подсладител с ниска енергийна стойност. Пастетът от птиче месо и зеленчуци, обогатен с пробиотици, е с по-малко мазнини и повече протеини.
Институтът по декоративни растения –София е създал нов сорт карамфил - перспективен и конкурентоспособен не само за българския пазар, смятат създателите му.
През последните пет години Селскостопанската академия е получила сертификат за 160 нови сорта, стана ясно на откриването на изложението.
В конкурса за иновации на панаира институтите към академията участват с 19 проекта.
На изложението са представени общо 72 иновации. Това е ясен знак, че бизнесът тръгва в нова посока. Той се стреми да създава не просто продукти и услуги, а стил на живот, коментира главният директор на Международен панаир Пловдив д-р Иван Соколов.